(1) 1.Йа. Син.
(2) 2. Кълна се в мъдрия Коран!
(3) 3. [О, Мухаммeд] ти наистина си от пратениците
(4) 4. по правия път.
(5) 5. Той е низпослан от Всемогъщия, Милосърдния,
(6) 6. за да предупредиш хора, чиито бащи не бяха предупредени от никой, затова са останали нехайни.
(7) 7. Сбъдна се Словото за повечето от тях, и те не повярваха.
(8) 8. Наистина, Ние сме сложили окови на врата им, и сме приковали [техните ръце] до брадата така, че техните глави са вдигнати.
(9) 9. И сложихме пред тях ограда, и зад тях ограда, и затулихме с покривало [техните очи], та не виждат [правия път].
(10) 10. И е все едно дали ги предупреждаваш или не ги предупреждаваш, те не вярват!
(11) 11. Ти можеш да убеждаваш само онзи, който ще следва Напомнянето и скрито се страхува от Всемилостивия. Благовествай го за опрощение и щедра награда!
(12) 12. Наистина Ние съживяваме мъртвите. И записваме какво са направили отнапред, и следите им подир тях, и всяко нещо отбелязваме в ясна книга.
(13) 13. В качеството на притча им възвести сказанието за жителите на селището, при което дойдоха пратениците!
(14) 14.Когато Ние изпратихме при тях двама Пратеници, а те ги взеха за лъжци, и тогава Ние ги подкрепихме с трети, а те казаха: “Наистина ние сме изпратени при вас като Пратеници.”
(15) 15. Те им отговорили: “Вие сте само хора като нас. Всемилостивия(Аллах) не е низпослал никакво [откровение], а вие само лъжете.”
(16) 16.Те казали: “Нашият Повелител знае, че ние наистина сме Пратеници при вас.
(17) 17. Наш дълг е само да предадем ясното послание.”
(18) 18.Хората казали: “ Наистина, предчувстваме от вас зло предзнаменование. Ако не престанете [да проповядвате], ще ви пребием с камъни и ще ви сполети от нас болезнено мъчение.”
(19) 19. Те казали: “ Вашето зло предзнаменование ще се обърне против вас самите. Нима да ви се напомня [е злочестие]? Вие сте престъпващи пределите [на позволеното] хора!”
(20) 20. И дотича мъж от покрайнините на града. Той възкликна: “О, народе мой! Следвайте пратениците!
(21) 21. Следвайте онези, които не искат от вас възнаграждение. Те са на правия път!
(22) 22. И защо да не се покланям на Онзи, Който ме е сътворил и при Когото ще бъдете върнати?
(23) 23. Нима ще приема да се покланям на други богове, освен на Него? Ако на Всемилостивия бъде угодно да ме сполети беда, то с нищо няма да ми помогне тяхното застъпничество и не ще ме спасят( от наказание)
(24) 24. Тогава и аз ще се окажа в явна заблуда.
(25) 25. Наистина аз повярвах във вашия Повелител. Затова ме слушайте!”
(26) 26. На него му бе казано: “Влез в Дженнета!” И той възкликна: “Ах, да знаеше моят народ,
(27) 27. че моят Повелител ми е дарил прошка, и ме е причислил към удостоените!”
(28) 28. И не изпратихме срещу народа му след него войнство от небето. Нямаше [нужда] да изпратим.
(29) 29. Прозвуча само един Вик и ето ги изпепелени!
(30) 30. О, горко на рабите! При тях не е отишъл нито един пратеник, към който те да не са се отнасяли с презрение.
(31) 31. Не виждат ли колко поколения преди тях погубихме? Те не ще се завърнат при тях.
(32) 32. А всички при Нас ще бъдат доведени.
(33) 33. И мъртвата земя е знамение за тях. Ние я съживяваме и изваждаме от нея, зърно от което ядат.
(34) 34. И създаваме там, градини с палми и грозде, и сторваме там да бликнат извори,
(35) 35. за да ядат от техните плодове. Наистина, те не са създали това със своите ръце. Не ще ли бъдат благодарни?
(36) 36. Пречист е Онзи, Който сътвори по двойки всичко от онова, което земята ражда, и от тях самите, и от онова, което не знаят!
(37) 37. И нощта е знамение за тях. Ние отделяме от нея деня и ето ги потъват в мрак!
(38) 38. И слънцето е устремено към своето место пребивание. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия.
(39) 39. И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка.
(40) 40. Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички плават по своя орбита
(41) 41. И знамение за тях е, че Ние пренесохме тяхното потомство [с Нух] в натоварения Кораб.
(42) 42. И Ние създадохме за тях, негови подобия на които се возят.
(43) 43. И ако пожелаем, ще ги издавим и няма да имат нито избавител, нито ще бъдат спасени,
(44) 44. освен ако Ние не им окажем милост и не позволим да се наслаждават за известно време.
(45) 45. И когато им се каза: “Бойте се от онова, което е било преди вас и от онова, което ще бъде след вас, за да бъдете помилвани!”( те не слушат)
(46) 46. и всякога, щом дойде при тях знамение от знаменията на техния Повелител, те се отдръпват.
(47) 47. И когато им се каза: “Раздавайте от онова, с което Аллах ви е дарил!”, неверниците казват на правоверните: “Нима да храним онзи, когото, ако Аллах пожелае, би го нахранил? Вие сте в явна заблуда.”
(48) 48. И казват: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”
(49) 49. Очаква ги само един Вик, който ще ги порази тогава, когато те още спорят.
(50) 50. И не ще успеят дори завещание да оставят, или при семействата си да се завърнат.
(51) 51. И ще прозвучи тръбата, и ето - те от гробовете се втурват към своя Повелител!
(52) 52. Ще възкликнат: “О, горко ни! Кой ни вдигна от нашите гробове?” [Ще им се каже:] “Това е, което Всемилостивия обеща, и пратениците говореха истината.”
(53) 53. Ще е само един Вик и ето ги всички при Нас доведени!
(54) 54. Днес нито една душа не ще бъде угнетена с нищо. И ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.
(55) 55. Обитателите на Дженнета в този ден ще се наслаждават на своите дела.
(56) 56. Те и съпругите им ще си почиват върху ложета на сянка.
(57) 57. Там те ще имат плодове и всичко, което си поискат.
(58) 58. А Милосърдния Повелител ще ги приветства със словото “ Селям”- мир!
(59) 59. (В този ден ще бъде казано) “А вие грешници, стойте настрана (от праведниците)
(60) 60. Не ви ли повелих, о, синове на Адам, да не се покланяте на шейтана? Той е ваш явен враг.
(61) 61. ( Не ви ли заповядах) да се покланяте само на Мен! Това е правият път.
(62) 62. Той заблуди огромно мнозинство от вас. Нима вие не разбирате това?
(63) 63. Това е Джехеннемът, който ви бе обещан.
(64) 64. Горете Днес в него, защото вие не вярвахте!
(65) 65. Днес Ние ще запечатаме устите им. А за това, което те са вършили, ще говорят техните ръце и ще свидетелстват техните крака.
(66) 66. И ако Ние пожелаехме, щяхме да ги лишим от зрение. Тогава те щяха да се втурнат и щяха да се надпреварват по пътя. А нима биха могли да го видят?
(67) 67. И ако Ние пожелаехме, на място щяхме да променим техния облик и нямаше да могат нито да вървят напред, нито да се връщат.
(68) 68. И на когото Ние дадем дълголетие, Ние изменяме неговия облик. Нима те не проумяват?
(69) 69. Ние не сме го учили [Мухаммeд] на поезия, нито пък му подобава. Това [на което го научихме] е само напомняне и ясен Коран,
(70) 70. за да предупреди онзи, който е жив, и да се сбъдне Словото спрямо неверниците.
(71) 71. Нима не виждат, че измежду онова, което Ние сътворихме за тях, създадохме добитък, а те го владеят?
(72) 72. И Ние им го подчинихме: на едни животни те яздят, а от други ядат.
(73) 73. И от него имат други облаги, и за пиене. Не ще ли бъдат благодарни?
(74) 74. И вместо Аллах приеха други богове, за да им се помогне.
(75) 75. Те не могат да им помогнат, а [в Съдния ден] ще застанат до многобожниците като войска послушна.
(76) 76. И да не те наскърбяват словата им! Ние най-добре знаем какво спотайват и какво говорят открито.
(77) 77. Не вижда ли човекът, че Ние го сътворихме от капка сперма? А ето го явен противник!
(78) 78. И на Нас той дава пример, а своето сътворяване забравя. И казва: “Кой ще съживи костите, след като изгният?”
(79) 79. Кажи: “Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява.
(80) 80. Онзи, Който стори за вас огън от зеленото дърво и ето вие от него палите!”
(81) 81. А нима Онзи, Който сътвори небесата и земята, не е способен да сътвори подобни [хора]? Да! Той е Всетворящия, Всезнаещия.
(82) 82. Повелята Му, когато желае нещо, е само да му каже: “Бъди!” И то става.
(83) 83. Пречист е Онзи, в Чиито Ръце е владението на всяко нещо и при Когото ще бъдете върнати!