(1) 1. Кълна се в отвяващите с веене [ праха ветрове]
(2) 2. и в [облаците] носещите товара на влагата,
(3) 3. и в плаващите с лекота [звезди],
(4) 4. и в разпределящите по повеля [меляикета],
(5) 5. че е истина това, което ви е обещано!
(6) 6. Наистина, съдът ще настъпи.
(7) 7. Кълна се в небето, осеяно със звездни пътища!
(8) 8. Вие водите противоречиви разговори [о, неверници].
(9) 9. Отклонява се от него онзи, комуто е било съдено да се отклони.
(10) 10. Да бъдат убити лъжците,
(11) 11. които в бездната [на неверието] нехаят!
(12) 12. Те питат: “Кога ще настъпи Съдният ден?”
(13) 13. В този Ден, когато ги подложат на изпитание върху Огъня.
(14) 14. “Вкусете своето мъчение! Това е, за което бързахте.”
(15) 15. Наистина, тези които се боят от Аллах ще бъдат сред градини и извори,
(16) 16. ще получат онова, което им дарява техният Повелител, защото преди това те вършеха добро.
(17) 17. Само през една малка част от нощта спяха,
(18) 18. и на развиделяване молеха за опрощение.
(19) 19. И в техните имоти имаше дял за просяка и нуждаещия се.
(20) 20. За убедените на земята има знамения.
(21) 21. Има и в самите вас. Нима не виждате?
(22) 22. На небето има препитание за вас и там е онова, което ви е обещано.
(23) 23. Кълна се в Повелителя на небето и на земята, че всичко това е истина, както това, че притежавате дар слово.
(24) 24. Стигна ли до теб разказът за почетните гости на Ибрахим?
(25) 25. Влязоха при него и казаха: “Мир!” Той отвърнал: “Мир вам, непознати хора!”
(26) 26. После той отишъл при своето семейство и се върнал с тлъсто [печено] теленце.
(27) 27. Той им го поднесъл и попитал: “Ще похапнете ли?”
(28) 28. И почувствал страх от тях, и те казали: “Не се страхувай!” И го благовестиха за мъдър син.
(29) 29. И пристъпи жена му с вик, удряйки лицето си, и рекла: “Но аз съм безплодна старица!”
(30) 30. Те казаха: “Тъй повели твоят Повелител. Той е Премъдрия, Всезнаещия.”
(31) 31. [Ибрахим] попитал: “С каква заръка сте дошли, о, пратеници?”
(32) 32. Те отговорили: “Наистина, ние сме изпратени при един грешен народ,
(33) 33. за да изсипем върху тях камъни от глина,
(34) 34. предназначени от твоя Повелител за прекаляващите.”
(35) 35. Ние изведохме оттам само правоверните,
(36) 36. но намерихме там само един дом, в който обитаваха мюсюлмани.
(37) 37. И оставихме там знамение за онези, които се страхуват от мъчителното наказание.
(38) 38. [Ние оставихме знамение]И за Муса, когато го изпратихме при Фираун с явен довод.
(39) 39. Но се отвърна той[от истината]със своето обкръжение, и заяви: “ Този е магьосник или луд!”
(40) 40. И сграбчихме него и войските му, и ги хвърлихме в морето. Вината бе негова.
(41) 41. [Ние оставихме знамение] и за адитите, срещу които изпратихме опустошителния ураган..
(42) 42. който превърна в прах всичко, до което се докосна.
(43) 43. [Ние оставихме знамение]и за самудяните, когато им бе казано: “Наслаждавайте се [на земните блага] до време!”
(44) 44. Но те горделиво се отклониха от повелята на своя Повелител, [затова] мълнията ги порази, както си гледаха.
(45) 45. Те не бяха в състояние да се изправят [на крака], и да си помогнат.
(46) 46. И народа на Нух [погубихме] преди. Те бяха нечестиви хора.
(47) 47. И небето изградихме с [Нашата] сила, и му даваме простор.
(48) 48. И земята Ние разстлахме. Колко прекрасно разстиламе!
(49) 49. И от всяко нещо сътворихме двойки, за да се поучите!
(50) 50. Затова към Аллах се устремете! Аз явен предупредител за вас, относно наказанието Му.
(51) 51. И не приемайте друг бог заедно с Аллах! Аз съм Негов явен предупредител за вас.
(52) 52. Така и онези преди тях, щом дойдеше пратеник, казваха: “ Той е магьосник или луд.”
(53) 53. Нима си завещаваха това един другиму? Не, ала те са престъпващи хора.
(54) 54. Отвърни се от тях и не ще бъдеш упрекван!
(55) 55. И поучавай! Наистина поучението носи полза на правоверните.
(56) 56. Аз сътворих джиновете и хората единствено, за да Ми се покланят.
(57) 57. Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят.
(58) 58. Наистина, Аллах е Този, Който дарява препитанието, Владетелят на силата, Всемогъщия.
(59) 59. Наистина, угнетителите имат участ като участта на техните другари. Затова да не избързват!
(60) 60. Горко на неверниците през този ден, който им е обещан!