(1) 1. Кълна се в зората
(2) 2. и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж],
(3) 3. и в четното, и в нечетното,
(4) 4. и в нощта, когато отминава!
(5) 5. Нима в това няма клетва за разумния?
(6) 6. Не видя ли ти как постъпи твоят Повелител с адитите
(7) 7. и с ирамитите, имащи високи постройки,
(8) 8. подобни на които не бяха сътворени по земите,
(9) 9. и със самудяните, които изсичаха скалите в долината,
(10) 10. и с Фираун, владетеля на войските,
(11) 11. които безчинстваха из селищата
(12) 12. и множаха в тях развалата?
(13) 13. Тогава твоят Повелител стовари върху тях бича на мъчението.
(14) 14. Наистина твоят Повелител е в засада.
(15) 15. И ако неговият Повелител го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва: “Моят Повелител ме почете.”
(16) 16. А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Повелител ме оскърби.”
(17) 17. Ала не! Вие не почитате сирака,
(18) 18. и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се,
(19) 19. и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия.
(20) 20. И обичате богатството с голяма любов.
(21) 21. Ала не! Когато земята бъде стрита на прах
(22) 22. и твоят Повелител дойде с подредените в редици меляикета,
(23) 23. и Джехеннема бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето?
(24) 24. Ще казва: “О, да бях сторил отнапред добрини заради моя [отвъден] живот!”
(25) 25. В този Ден никой друг не ще измъчва, както Той измъчва,
(26) 26. и никой друг не ще оковава, както Той оковава.
(27) 27. О, душа успокоена,
(28) 28. завърни се при твоя Повелител доволстваща, заслужила благосклонност!
(29) 29. Влез с Моите [благочестиви ]раби,
(30) 30. влез в Моя Дженнет!