(1) 1. Аллах и Неговия Пратеник са освободени от договорите, които сте сключили с многобожниците.
(2) 2. Затова странствайте по земята [о, многобожници] четири месеца и знайте, че няма избягате от Аллах и че Аллах опозорява неверниците!
(3) 3. В деня на най-голямото поклонение хадж, Аллах и Неговия Пратеник ще обявят на хората, че Аллах и Неговият Пратеник се отричат от многобожниците. И ако се покаете, за вас е най-доброто. А ако се отметнете, знайте, че не ще избягате от Аллах! И възвести неверниците за мъчителните страдания!
(4) 4. Това не се отнася за многобожниците, с които сте сключили договори и които после с нищо не го нарушиха, и не подкрепяха никого срещу вас. И спазвайте своя договор с тях до изтичане на срока му! Наистина, Аллах обича праведните.
(5) 5. Когато изтекат забранените месеци, убивайте многобожниците, където ги сварите, вземайте ги в плен, обграждайте ги, и ги причаквайте в засада на всяко място! Ако се покаят и започнат да извършват молитвата намаз, дават милостинята зекят, то пуснете ги! Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
(6) 6. И ако някой от многобожниците те моли за убежище, то дай му убежище, та да чуе той Словото на Аллах! После го заведи на безопасно за него място, защото са хора незнаещи.
(7) 7. Как може да има у многобожниците договор с Аллах и с Неговия Пратеник, освен онези, с които се договорихте при Свещената джамия? И докато са честни спрямо вас, бъдете честни спрямо тях и вие! Наистина, Аллах обича праведните.
(8) 8. Какъв ти там [договор може да има с многобожниците]? Ако те ви надвият, то те не спазват спрямо вас нито родствени, нито договорени задължения. На думи се опитват да ви угаждат, но сърцата си изпитват отвращение, защото повечето от тях са нечестивци.
(9) 9. Продават на нищожна цена знаменията на Аллах и възпират от Неговия път. Лошо е онова, което вършат!
(10) 10. Не спазват спрямо правоверен нито родствени, нито договорени задължения. Тези са престъпващите.
(11) 11. Но ако се покаят и започнат да извършват молитвата намаз и дават милостинята зекят, то тогава ще станат ваши братя в религията. Ние разясняваме Нашите знамения на хора проумяващи.
(12) 12. И ако нарушат клетвите си сключването на договора и посегнат на вашата религия, то сражавайте се с предводителите на неверието, тъй като за тях няма клетви! Може би, тогава ще престанат.
(13) 13. Нима не ще се сражавате с хора, които нарушиха своите клетви и възнамеряваха да изгонят Пратеника? Те настъпиха първи срещу вас. Нима се страхувате от тях? От Аллах трябва най-много да се страхувате, ако сте правоверни.
(14) 14. Сражавайте се с тях! Аллах ще ги накаже с вашите ръце и ще ги опозори, и ще ви дари победа над тях. Той ще изцери гърдите на онези, които повярват,
(15) 15. и ще премахне гнева от сърцата им. Аллах приема покаянието, на когото пожелае. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.
(16) 16. Нима смятате, че ще бъдете оставени, без Аллах да узнае кои от вас се сражават и не взимат за помощници никой друг, освен Аллах и Неговия Пратеник, и правоверните? Наистина, Сведущ е Аллах за вашите дела.
(17) 17. Многобожниците нямат право да поддържат джамиите на Аллах, свидетелствайки сами за неверието си. Техните дела са провалени и в Огъня ще пребивават вечно.
(18) 18. Джамиите на Аллах поддържа само онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и извършва молитвата намаз, и дава милостинята зекят, и се страхува единствено от Аллах. Тези са напътените.
(19) 19. Нима да снабдяваш поклонниците с вода и да поддържаш Свещената джамия вие приравнявате към делата на този, който е повярвал в Аллах и в Сетния ден, и се сражава по пътя на Аллах? Те не са равни пред Аллах. Аллах не напътва в правия път несправедливите хора.
(20) 20. Тези, които са повярвали и са извършили преселение, и се сражават по пътя на Аллах чрез своите имоти и души, са с по-висока степен при Аллах. Те са преуспелите.
(21) 21. Възрадва ги техният Повелител с вест за Своята милост, Своето благоволение, и за Градини, в които им е приготвено вечно блаженство.
(22) 22. Там те ще пребивават вечно и завинаги. Наистина, при Аллах има велика награда.
(23) 23. О вие, които повярвахте! Не взимайте своите бащи и братя за ближни, ако са предпочели неверието пред вярата. А тези от вас, които ги вземат за ближни, те се явяват угнетители.
(24) 24. Кажи: Ако вашите бащи, синове, братя и съпруги, и родът ви, и придобитото имущество, и търговия, за която се плашите от застой, и жилища, които харесвате, са ви по-любими от Аллах и от Неговия Пратеник, и от свещената борба по Неговия път, то чакайте, докато Аллах даде Своята присъда! Аллах не напътва нечестивите хора в правия път.
(25) 25. Аллах ви дари с победа на много места и в деня на Хунейн, когато се радвахте на своята многобройност, която с нищо не ви помогна. Земята отесня за вас, въпреки че е просторна и след това обърнахте гръб в бягство.
(26) 26. После Аллах низпосла спокойствие на Своя Пратеник и на правоверните, низпосла воини, които вие не видяхте, и наказа онези, които не повярваха. Това е възмездието за неверниците.
(27) 27. После Аллах ще приеме покаяние на този, който пожелае. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
(28) 28. О вие, които повярвахте! Наистина, многобожниците са скверност! И нека след тази тяхна година да не се приближават до Свещената джамия! И ако ви е страх от бедност, Аллах ще ви надбави от Своята милост, ако пожелае. Наистина, Аллах е Всезнаещ, Премъдър.
(29) 29. Сражавайте се с онези от хората на Книгата, които не вярват нито в Аллах, нито в Сетния ден, които не смятат за забранено онова, което Аллах и Неговият Пратеник са забранили, които не изповядват правата вяра, докато не дадат налога [джизя] безусловно и с покорство.
(30) 30. И казаха юдеите: “Узейр е синът на Аллах.” И казаха християните: “Месията е синът на Аллах.” Те произнасят с устите си думи, подобни на думите, произнесени от предишните неверници. Аллах да ги погуби! Колко са се отклонили от истината!
(31) 31. Те взеха за господари не Аллах, а своите правници и своите монаси, и Месията, сина на Мерйем. А им бе повелено да се покланят само на единствения Бог. Няма друг Бог освен Него. Пречист е Той от онова, което приобщават с Него!
(32) 32. Искат да угасят светлината на Аллах с устите си. Но Аллах няма да допусне това и ще завърши разпространението на Своята светлина, дори неверниците да възненавиждат това.
(33) 33. Той е, Който проводи Своя Пратеник с вярно ръководство и с правата вяра, за да я въздигне над всички религии, дори многобожниците да възненавиждат това.
(34) 34. О вие, които повярвахте! Наистина, мнозина от правниците и монасите изяждат имотите на хората с измама и възпират от пътя на Аллах. Извести онези, които трупат злато и сребро, и не раздават от него по пътя на Аллах, за мъчителни страдания.
(35) 35. В Деня, когато техните съкровища ще бъде разтопени в Огъня на Джехеннема, и тях ще бъдат жигосани челата и хълбоците, и гърбовете им. Ще им бъде казано:“Това е, което натрупахте за себе си. Вкусете, каквото сте трупали!”
(36) 36. Наистина, броят на месеците при Аллах е дванадесет. Така е било записано в Книгата на Аллах в деня, когато сътвори небесата и земята. Четири от тях са свещени. Това е правата вяра. Не постъпвайте през тях несправедливо спрямо себе си. Всички заедно се сражавайте с многобожниците, както и те всички се сражават с вас! И знайте, че Аллах е с праведните!
(37) 37. Отсрочването [на един от свещените месеци] само увеличава неверието. От това неверниците изпадат в заблуда. В една година те го обявяват за позволен, а в друга година го забраняват, за да натъкмят броя [на месеците], които Аллах е определил за свещени. Те обявяват за позволено онова, което Аллах е сторил забранено, и техните злодеяния им се струват прекрасни. Аллах не напътва в правия път невярващите хора.
(38) 38. О вие, които повярвахте! Защо, когато ви призовават да се отправите в поход по пътя на Аллах, вие тежко закретахте по земята? Нима предпочетохте земния живот вместо отвъдния? Насладата на земния живот спрямо отвъдния е твърде нищожна.
(39) 39. Ако не се отправите в поход, то Той ще ви подложи на мъчителни страдания и ще ви замени с друг народ. Вие не ще Му навредите с нищо, защото Аллах за всяко нещо има сила.
(40) 40. Ако вие не му окажете подкрепа [на Мухаммед], то Аллах вече му оказа подкрепа, когато неверниците го прогониха. Той бе един от двамата, които се намираха в пещерата, и когато рече той на своя другар [Абу Бакр]: “Не страдай! Аллах е с нас.” И тогава Аллах низпосла Своето успокоение над него, и го подкрепи с воини, които вие не видяхте. Аллах стори словото на неверниците да е най-презряното, а Словото на Аллах е най-възвишеното. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.
(41) 41. Отправете се в поход, леко или тежко въоръжени, и се сражавайте по пътя на Аллах чрез своето имущество и души! Това е най-доброто за вас, само ако знаехте.
(42) 42. Ако ги очакваше близка печалба и леко пътуване, щяха да те последват. Но далечен им се видя трудният път и ще се кълнат в Аллах: “Ако можехме, щяхме незабавно да се отправим заедно с вас.” Те погубват себе си, и Аллах знае, че те са лъжци.
(43) 43. Аллах да те извини [о, Мухаммед]! Защо им разреши [да останат по домовете си], преди да ти стане ясно, кой казва истината, и кой се явява лъжец?
(44) 44. Онези, които вярват в Аллах и в Сетния ден, не те молят за разрешение да се сражават чрез своите имущества и души. Аллах знае праведните.
(45) 45. От теб искат разрешение да останат по домовете си само онези, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и се съмняват сърцата им. И поради своето съмнение се колебаят.
(46) 46. А ако искаха да се отправят в поход, щяха да се подготвят за това. Но Аллах не пожела да се отправят в поход, и ги задържа. Бе им казано: “Останете с оставащите!”
(47) 47. Ако бяха се отправили в поход с вас, то щяха да ви донесат само безпорядък и щяха да се втурват, целейки да всеят смут помежду ви. Сред вас ще се намерят такива, които ще се вслушват в тях. Аллах знае угнетителите.
(48) 48. Те и по-рано се стремяха към смут и представяха пред теб делата в изопачен вид, докато не дойде истината и не се прояви повелята на Аллах, въпреки че те ненавиждат това.
(49) 49. Сред тях има такъв, който казва: “Позволи ми [да остана у дома] и не ме въвличай в изкушение!” Безусловно, те вече бяха въвлечени в изкушение. Наистина, Джехеннема обгръща неверниците.
(50) 50. Ако те достигне добрина, това ги огорчава. А ако те застигне беда, казват: “Навреме взехме мерки да предпазим себе си.” И се разотиват весели.
(51) 51. Кажи [о, Мухаммед]: “Ще ни постигне само онова, което Аллах ни е предписал. Той е нашият Покровител. На Аллах да се уповават правоверните!”
(52) 52. Кажи: “ Нима очаквате за нас друго освен една от двете добрини? Ние също очакваме, че Аллах ще ви порази с мъчения от Него или ще ви накаже с нашите ръце. Очаквайте, и ние очакваме с вас!”
(53) 53. Кажи: “Независимо дали правите пожертвование доброволно или по принуда-то няма да се приеме от вас, защото вие сте хора-нечестивци.”
(54) 54. За да бъдат приети от тях пожертвованията пречи само това, че не вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, и че извършват молитва намаз лениво и само с нежелание правят пожертвования.
(55) 55. И да не те възхищават имотите им, нито децата им! Аллах иска да ги накаже с това в земния живот, за да се разделят с душите си като неверници.
(56) 56. И се кълнат в Аллах, че наистина са от вас. Но те не са от вас. Напротив, те са хора страхливи.
(57) 57. Ако намерят убежище или пещери, или укритие, то ще свърнат неудържимо натам.
(58) 58. Сред тях има такива, които те обвиняват заради милостинята. И ако им се даде нещо от нея те са доволни, а ако не им се даде, то негодуват!
(59) 59. По-добре да бяха доволни от това, което са им дали Аллах и Неговият Пратеник, и кажеха: “Достатъчен ни е Аллах, ще ни дари Аллах от Своята милост, и Неговият Пратеник. Наистина, към Аллах се стремим!”
(60) 60.Пожертвованията са предназначени за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които се занимават със събирането и разпределението, и за тези, чиито сърца се привързват [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за разходите по пътя на Аллах, и за пътниците. Такова е предписанието на Аллах. Наистина, Аллах е Всезнаещ, Премъдър.
(61) 61. Сред тях има и такива, които обиждат Пророка и казват: “Той надава ухо за всичко.” Кажи: “Той слуша само това, което е за ваше добро.” Той вярва в Аллах и доверява на правоверните. Той е милост за онези от вас, които са повярвали. А за онези, които обиждат Пратеника на Аллах, за тях са приготвени мъчителни страдания.
(62) 62. Кълнат ви се в Аллах, за да ви угодят. Но ако те наистина вярват, то за тях би било по-добре, да угаждат на Аллах и Неговият Пратеник.
(63) 63. Нима не знаят, че който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник, за него е приготвен огънят на Джехеннема, там ще пребивава вечно. Това е огромен позор.
(64) 64. Лицемерите се опасяват да не бъде низпослана против тях сура, която ще извести какво крият в сърцата си. Кажи: “Подигравайте се! Аллах ще изяви онова, от което се опасявате.”
(65) 65. И ако ги попиташ, непременно ще рекат: “Само бъбрехме и се забавлявахме.” Кажи: “Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?”
(66) 66. Не се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като повярвахте. Дори да извиним някои от вас, ще накажем други, защото станаха грешници.
(67) 67. Лицемерните мъже и жени са подобни едни на други. Те повеляват порицаваното и забраняват одобряваното, и стискат в ръка [оскъдно раздават пожертвования]. Забравиха Аллах, затова Той ги забрави. Наистина, лицемерите са нечестивците!
(68) 68. Аллах обеща на лицемерните мъже и жени, и на неверниците огъня на Джехеннема, в който вечно ще пребивават. Достатъчен им е това! Аллах ги прокле, и за тях са приготвени вечни мъчения.
(69) 69. Те са подобни на онези, които живяха преди вас. Превъзхождаха ви по сила, и имаха повече имущество и деца. Те се наслаждаваха на своя дял. И вие се наслаждавахте на своя дял, както и онези преди вас се наслаждаваха на своя дял. Вие затънахте в празнословие, както и те затънаха в празнословие. Техните деяния са пропаднали, както в земния живот, така и в отвъдния. Те са претърпелите загуба.
(70) 70. Нима до тях не достигнаха разказите за онези, които живяха преди тях: народа на Нух и адитите, и самудяните, и народа на Ибрахим, и жителите на Медян, и на сринатите селища [на Лут]? Явиха им се пратениците с ясните знаци. Не Аллах бе несправедлив към тях, а те самите постъпваха несправедливо към себе си.
(71) 71. А правоверните мъже и жени са помощници и другари един на друг. Те повеляват одобряваното и забраняват порицаваното, извършват молитвата намаз, дават милостинята зекят, покоряват се на Аллах и на Неговия Пратеник. Аллах ще помилва. Наистина, Аллах е Всемогъщ, Премъдър.
(72) 72. Аллах е обещал на правоверните мъже и жени Градините, сред които реки текат и в които те ще пребивават вечно, и прекрасни жилища в Градините Адн. Благоволението на Аллах е още по-голямо. Това е великото спасение.
(73) 73. О, Пророче! Бори се срещу неверниците и лицемерите, и бъди суров с тях! Мястото им е Джехеннема. Колко лоша е тази участ!
(74) 74. В Аллах се кълнат, че нищо не са изрекли, но те изказаха словата на неверието и станаха неверници, след като бяха приели Исляма. Те замислиха да извършат онова, което не им се отдаде да извършат. Те мъстят само защото Аллах и Неговият Пратеник ги обогати от Своята благодат. И ако се покаят, ще е най-доброто за тях. А ако се отметнат, то Аллах ще ги подложи на мъчителни страдания в земния живот и в отвъдния. И нямат на земята нито покровител, нито избавител.
(75) 75. Някои от тях обещаха пред Аллах: “Ако Той ни дари от Своята благодат, непременно ще даваме милостиня и ще бъдем от праведниците.”
(76) 76. А когато Той им дари от Своята благодат, те се скъпяха за нея и се отметнаха с отвращение.
(77) 77. Впоследствие Той ги наказа, вселявайки лицемерие в сърцата им до Деня, в който ще Го срещнат, защото нарушиха пред Аллах онова, което Му обещаха, и защото са лъгали.
(78) 78. Нима не знаеха, че Аллах знае какво потулват и скришом шепнат, и че Аллах е Всезнаещия съкровеното?
(79) 79. Те се присмиват на даващите по своя воля доброволни пожертвования и онези, които с труд намират средства за пожертвования. Те им се надсмиват, а Аллах се е присмял на тях. И за тях са приготвени мъчителни страдания.
(80) 80. И да молиш [о, Мухаммед] за опрощението им, и да не молиш за него, и седемдесет пъти да молиш за опрощението им, Аллах никога не ще ги опрости. Това е, защото не повярваха в Аллах и в Неговия Пратеник. Аллах не напътва в правия път нечестивите хора.
(81) 81. Радваха се останалите назад [не взелите участие в похода Табук], че са останали противно на Пратеника на Аллах. Беше им ненавистно да се сражават чрез своите имущества и души по пътя на Аллах, и казваха: “Не тръгвайте [на поход] в жегата!” Кажи: “Огънят на Джехеннема е по-горещ!” Само, ако разбираха.
(82) 82. Нека да се смеят малко и много да плачат като възмездие за онова, което придобиха!
(83) 83. И ако Аллах те върне при част от тях и ти поискат разрешение да се отправят в поход, кажи: “Никога не ще се отправите в поход с мен и никога не ще се сражавате заедно с мен срещу врага. Предпочетохте да седите първия път. Затова оставайте си заедно с тези, които остават!”
(84) 84. И никога не извършвай молитва за техен покойник, и не стой на гроба му! Те не повярваха в Аллах и в Неговия Пратеник и умряха нечестивци.
(85) 85. И да не те възхищават имотите им, нито децата им! Аллах иска да ги накаже с това в земния живот, за да се разделят с душите си като неверници.
(86) 86. И когато бе низпослана сура със заповед да повярват в Аллах и да се сражават заедно с Неговия Пратеник, хората с богатство сред тях поискаха от теб разрешение да останат и казаха: “Остави ни да бъдем с онези, които си седят [у дома]!”
(87) 87. Предпочетоха да са заедно с оставащите и бяха запечатани сърцата им, и те не схващат истината.
(88) 88. Ала Пратеника и онези, които повярваха заедно с него, се сражаваха чрез своите имущества и души. За тях са приготвени благата. Именно, те са сполучилите.
(89) 89. Аллах е приготвил за тях, Градините сред които реки текат. Те ще пребивават там вечно. Това е великия триумф.
(90) 90. Бедуините, които се отклоняваха под благовиден предлог, дойдоха, за да им позволи да останат, а останаха да седят онези, които лъжеха Аллах и Неговия Пратеник. Онези от тях, които не повярваха, ще ги сполети мъчително страдание.
(91) 91. Няма грях за слабите, както и за болните и за онези, които не намират средства за пожертвования, ако са искрени към Аллах и Неговия Пратеник. Няма основание да се укоряват благодетелните. Наистина, Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
(92) 92. Също така няма грях и за онези, на които ти рече, когато дойдоха при теб, за да ги откараш: “Не намирам с какво да ви откарам.” И се обърнаха, а очите им пълни със сълзи от скръб, че не са намерили средства за пожертвование.
(93) 93. Вината е само за онези, които искат разрешение от теб да останат, а са богати. Предпочетоха да са заедно с оставащите. Аллах запечата сърцата им, и са лишени от знание.
(94) 94. Когато се върнете [след битката] при тях, ще започнат да се оправдават. Кажи: “Не се оправдавайте, никога не ще ви повярваме! Аллах ни съобщи вести за вас. Аллах и Неговият Пратеник виждат вашите дела. После ще бъдете върнати при Знаещия и съкровеното и явното, и Той ще ви съобщи какво сте извършили.”
(95) 95. Когато се върнете при тях, ще ви се кълнат в Аллах, за да се отдръпнете от тях. Отдръпнете се от тях! Те са скверност. Тяхното място е Джехеннема. Такова възмездието за онова, което са придобили.
(96) 96. Кълнат ви се, за да бъдете доволни от тях. Но дори вие да сте доволни от тях, Аллах няма да е доволен от нечестивия народ.
(97) 97. Бедуините са най-силни по неверие и лицемерие, и най-склонни да не проумеят границите на онова, което Аллах низпосла на Своя Пратеник. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.
(98) 98. Някои бедуини приемат онова, което дават за загуба, и очакват да ви сполетят превратностите на съдбата. Тях самите ще ги постигне злата превратност! Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.
(99) 99. А някои бедуини вярват в Аллах и в Сетния ден, и смятат онова, което дават за приближаване към Аллах и ще им помогне да заслужат молитвата на Пратеника. То наистина е средство за приближаване. Аллах ще ги въведе в Своята милост. Несъмнено Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
(100) 100. Аллах е доволен от най-предните, първите от мухаджирите и ансарите, които изпревариха останалите, които ги следват с добрина. Те също са доволни от Аллах. Той е приготвил за тях, Градини сред които реки текат. Там ще пребивават вечно и завинаги. Това е великото блаженство!
(101) 101. И сред онези от бедуините, които са около вас, има лицемери. И сред жителите на Медина има упорстващи в лицемерието, които ти не знаеш, а Ние ги знаем. Ще ги накажем два пъти. После ще бъдат върнати към огромно наказание.
(102) 102. Има и други, които си признават греховете. Смесиха праведните постъпки със злите. Възможно е Аллах да им приеме покаянието. Наистина, Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
(103) 103. Вземи от техните имоти милостиня, за да се пречистят с нея и да им се въздаде! И се моли за тях! Твоята молитва е успокоение за тях. Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.
(104) 104. Не знаеха ли, че Аллах приема покаянието от Своите раби и приема пожертвованията, и че Аллах е Приемащия покаянието, Милосърдния?
(105) 105. И кажи: “Работете! Аллах и Неговият Пратеник, и вярващите виждат вашите дела. И ще бъдете върнати при Знаещия съкровеното и явното, и Той ще ви извести какво сте вършили.”
(106) 106. Има и такива, които изчакват повелята на Аллах. Той или ще ги накаже, или ще приеме покаянието им. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.
(107) 107. А онези[от лицемерите], които построиха храм с цел нанасяне на вреда, поддържане на неверие, всяване на разкол в редиците на мюсюлманите и с цел да помогнат за засадите на онези, които преди воюваха срещу Аллах и Неговия Пратеник, непременно ще се кълнат: “Искахме само доброто.” Аллах свидетелства, че те са лъжци.
(108) 108. Не извършвай намаз в нея никога! Джамията [Кубаа], която от първия ден е била основана върху богобоязливостта, е по-достойна да стоиш в нея за намаз. Там има хора, които обичат да се пречистват. Наистина, Аллах обича пречистващите се.
(109) 109. Дали онзи, който основава постройката си върху боязън и благоволение пред Аллах, е по-добър, или онзи, който основава постройката си върху самия край на ронлива стръмнина и рухва с нея в огъня на Джехеннема? Наистина, Аллах не напътва несправедливите хора.
(110) 110. Постройката, която са изградили, винаги ще поражда съмнение в сърцата им, докато те не се пръснат. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.
(111) 111. Наистина, Аллах изкупи от правоверните душите и имуществото им в замяна на Дженнета. Те се сражават по пътя на Аллах, убиват и биват убивани. Такова е Неговото истинно обещание, дадено в Теврат, Инджил и Корана. А кой изпълнява обещанията си по-добре от Аллах? Ликувайте за добрата сделка, която сключихте с Него! Това е великото блаженство.
(112) 112. И благовествай правоверните, които се разкайват и покланят на Аллах, възхваляват Го, говеят (или странстват), покланят се, падат ничком на земята в суджуд, повеляват одобряваното и забраняват порицаваното, и спазват границите на Аллах!
(113) 113. Не подобава на Пророка и на правоверните да молят прошка за многобожниците, дори да са роднини, след като им стана ясно, че те са обитателите на Джехеннема.
(114) 114. Молитвата на Ибрахим за опрощение на баща му бе само изпълнение на обещание, което той му бе дал. А когато му се изясни, че е враг на Аллах, той се отрече от него. Наистина, Ибрахим бе смирен, търпелив.
(115) 115. Аллах никога не въвежда в заблуда, хората на които Той е показал правия път, докато Той не им изясни от какво трябва да се боят. Наистина, Аллах знае всяко нещо.
(116) 116. Наистина, на Аллах принадлежи властта над небесата и земята. Той дарява живота и Той умъртвява. Нямате освен Аллах нито покровител, нито помощник.
(117) 117. Аллах прие покаянието на Пророка, мухаджирите и ансарите, които го последваха в трудния час, след като едва не се отклониха сърцата на група от тях. Той прие покаянието им. Наистина към тях Той е Състрадателен, Милосърден.
(118) 118. Аллах прости на тримата, които не излязоха [за битката], докато земята не отесня за тях, независимо от нейните простори. И душите им отесняха, и се убедиха, че не могат никъде да се скрият от Аллах, освен при Него. После Той им прости, за да се покаят. Наистина, Аллах, е Приемащия покаянието, Милосърдния.
(119) 119. О вие, които повярвахте! Бойте се от Аллах и бъдете с правдивите!
(120) 120. Не бива жителите на Медина и бедуините от околностите да остават зад Пратеника на Аллах и да отдават предпочитание на собствения си живот пред неговия. Това е така, защото жажда, умора и глад постигащи ги по пътя на Аллах, и всяка стъпка, предизвикваща гнева на неверниците, и всяко поражение нанесено на врага, непременно ще им се запишат като праведни дела. Наистина, Аллах не погубва наградата на благодетелните.
(121) 121. И малко да дадат, и много да дадат, и долина да прекосят, ще им се запише, за да им въздаде Аллах най-доброто за онова, което са вършили.
(122) 122. И не бива правоверните да тръгват на боен поход всички вкупом. Защо да не изпратят от всяка група по един отряд, за да се заеме с изучаване на религията и да увещава хората, когато се върнат при тях? Може би те ще се предпазят.
(123) 123. О вие, които повярвахте! Сражавайте се с неверниците, които се намират близо до вас! И нека се убедят във вашата суровост. И знайте, че Аллах е с богобоязливите!
(124) 124. И когато се низпослава сура, някои от тях казват: “На кого вярата от това стана по-силна?” Що се отнася до тези, които вярват, то вярата им от това се усилва, и те се радват.
(125) 125. Що се отнася до тези, чиито сърца са поразени от недъг, то това добавя нечестивост към нечестивостта им, и затова те умират като неверници.
(126) 126. Нима не виждат, че всяка година един или два пъти са подложени на изпитание? После нито се разкайват, нито се поучават от назиданието.
(127) 127. И когато се низпослава сура срещу лицемерите, те се споглеждат един друг: “Вижда ли ви някой?” После се отклоняват. Аллах отклонява сърцата им, защото са хора, които не разбират.
(128) 128. При вас вече се яви Пратеник от вашата среда. Тежко е за него, че вие страдате. Той е загрижен за вас. Той е състрадателен и милосърден към правоверните.
(129) 129. А отметнат ли се, кажи: “Достатъчен ми е Аллах! Няма достоен за поклонение, освен Него! Аз на Него възлагам своето упование, защото Той е Повелителя на великия Трон.”