(1) 1. Наистина Ние ти дарихме [о, Мухаммед] явна победа,
(2) 2. за да опрости Аллах твоите предишни грехове, и тези които ще бъдат в последствие, и за да довърши Той Своята милост към теб, и за да те насочи по правия път,
(3) 3. и за да те подкрепи Аллах с могъща подкрепа.
(4) 4. Той е, Който низпосла спокойствие в сърцата на правоверните, за да подсили тяхната вяра. На Аллах принадлежат войнствата и на небесата, и на земята. Аллах е Всезнаещ, Премъдър!
(5) 5.[Ние ти дарихме явна победа] за да бъдат въведени правоверните мъже и жени в Градините, сред които реки текат там ще пребивават вечно, и да им бъдат простени злодеянията. Това е велико спасение при Аллах.
(6) 6. И за да накаже лицемерните мъже и жени, и многобожниците мъже и жени, които мислят лошо за Аллах. Злото им ще се обърне против тях самите! Аллах им се разгневи и ги прокле, и приготви за тях Джехеннема. Колко лоша участ е той!
(7) 7. На Аллах принадлежат войнствата и на небесата, и на земята. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.
(8) 8. Наистина, Ние те изпратихме [о, Мухаммед] за свидетел и благовестител, и предупредител,
(9) 9. за да повярвате в Аллах и в Неговия Пратеник, и да го прославяте, и да го почитате, а [Аллах] да Го възхвалявате сутрин и вечер.
(10) 10. Наистина онези, които заявяват вярност към теб [о, Мухаммед], те заявяват вярност към Аллах. Ръката на Аллах е върху ръцете им. А който наруши клетвата, [постъпва], само в свой ущърб. А който изпълнява обета си пред Аллах, Той ще му дари огромна награда.
(11) 11. Останалите [по домовете си лицемери] бедуини ще ти рекат: “Задържаха ни [от похода] нашите имоти и семейства, затова моли за нас опрощение!” Изричат с езиците си онова, което не е в сърцата им. Кажи: “Кой ще попречи с нещо на Аллах, ако Той пожелае да ви засегне с беда или пожелае благо за вас?” Никой! А Аллах е осведомен за това, което вършите.
(12) 12. Но вие мислехте, че Пратеника и вярващите никога не ще се върнат при своите семейства. И бе разкрасено това в сърцата ви. И допуснахте лоша догадка. И станахте хора обречени на гибел.
(13) 13. А за онези, които не вярват в Аллах и в Неговия Пратеник-Ние наистина сме приготвили за неверниците пламъци.
(14) 14. На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Опрощава Той комуто пожелае и наказва Той когото пожелае. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
(15) 15. Останалите [по домовете си] ще рекат, когато се отправите [на война] към богатства, за да ги вземете: “Позволете ни се присъединим към вас!” Искат да променят Словото на Аллах. Кажи: “За нищо [на света] не ще се присъедините към нас. Така ви е казал Аллах от по-рано.” Ще кажат: “Не, вие ни завиждате.” Ала те малко проумяват.
(16) 16. Кажи на останалите [които не са взели участие в свещената война Джихад] бедуини: “Ще бъдете призовани [на война] срещу хора с огромна сила. Или ще се сражавате с тях, или те ще станат мюсюлмани. Аллах ще ви дари хубава награда, ако се подчините. А ако се отметнете, както се отметнахте преди, ще ви накаже Той с мъчително наказание.”
(17) 17. За слепеца не е грях, нито за куция е грях, нито за болния е грях, [ако не излязат на сражение]. А който се подчинява на Аллах и на Неговия Пратеник, ще го въведе Той в Градините, сред които реки текат. А който се отклони [от участие във война], ще го накаже Той с мъчително наказание.
(18) 18. Аллах бе доволен от правоверните, когато ти заявиха вярност под дървото [о, Мухаммед]. И узна Той какво имат в сърцата си. И спусна Той спокойствие над тях. И им въздаде близка победа.
(19) 19. И много богатства ще вземат. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.
(20) 20. Аллах ви обеща да вземете [във война] много богатства [и военни трофеи] и ускори това за вас. И възпря от вас ръцете на врага, за да бъде[вашият успех] знак за правоверните и да ви насочи по правия път.
(21) 21. А другите [богатства и военни трофеи], които не бяха по силите ви, но те са под властта на Аллах. Аллах за всяко нещо има сила.
(22) 22. А ако неверниците бяха се сражавали с вас, щяха да ви обърнат гръб. И нямаше да намерят нито покровител, нито избавител
(23) 23. Така бе установил Аллах и преди. И ти не ще откриеш промяна в установеното от Аллах.
(24) 24. Той е, Който възпря край Мекка техните ръце от вас и вашите ръце от тях, след като ви отреди да ги победите. Аллах вижда всичко, което вие вършите.
(25) 25. Те са онези, които не повярваха и ви възпряха от Свещената джамия, и задържаха жертвените животни, да не стигнат местоназначението си. И ако нямаше правоверни мъже и жени, които не познавахте, и да ги прегазите, без да знаете, и така да ви сполети грях[то Аллах би позволил да влезете в Мекка, но Той не позволи]... Аллах въвежда в Своето милосърдие когото пожелае. Ако[неверниците] бяха разделени [ от правоверните], Ние щяхме да накажем неверниците с мъчително наказание.
(26) 26. [Спомни си, о Мухаммед] когато неверниците сложиха в сърцата си яростта-ярост от времето на невежеството, а Аллах всели в сърцето на Своя Пратеник и на правоверните успокоение, и на тях им възложи словото на праведността. И правоверните бяха най-достойни за него, и го заслужаваха. Аллах всяко нещо знае.
(27) 27. Аллах превърна съновидението на Своя Пратеник в истина. “Ще влезете в Свещената джамия, ако Аллах е пожелал, в безопасност, с бръснати глави или с остригани коси, без да се страхувате.” И знае Той, каквото вие не знаете. И освен това ви отреди близка победа.
(28) 28. Той е, Който изпрати Своя Пратеник с напътствието за правия път и с правата религия, за да я въздигне над всички религии. Достатъчен е Аллах за свидетел.
(29) 29. Мухаммед е Пратеника на Аллах. А онези, които са заедно с него, са сурови към неверниците и милостиви помежду си. Виждаш ги да се покланят и да правят суджуд. Търсят щедрост от Аллах и благоволение. Техният белег е по лицата им от следите на поклоните. Такова е описанието им и в Теврат, и в Инджил като посев, който подава кълн и го укрепва, и той наедрява, и се възправя върху стеблото си за радост на сеячите и предизвикващ гняв у неверниците. Аллах обеща на онези, които вярват и вършат праведни дела, опрощение и велика награда.