(1) 1. Eлиф. Лям. Мим.
(2) 2. Аллах! Няма друг бог освен Него Вечноживия, Вездесъщия!
(3) 3. Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тeврат и Инджил,
(4) 4. за напътствие на хората, и низпосла Разграничението. За онези, които не вярват в знаменията на Аллах, наистина има сурово наказание. Наистина, Аллах е Всемогъщ, Въздаващ отмъщение!
(5) 5. Нищо не е скрито от Аллах нито на земята, нито на небето.
(6) 6. Той е Този, Който ви оформя в утробите, както пожелае. Няма друг бог освен Него, Всемогъщия, Премъдрия!
(7) 7. Той е Този, Който низпосла на теб Книгата. В нея има ясно изложени айети, те са майката на Книгата, и други айети, които са алегорични. А онези, чиито сърца се отклоняват встрани, следват алегоричните айети, стремейки се към смут и желаейки да се доберат до тълкуването им. Ала никой освен Аллах не знае тълкуването им. И устойчивите в знанието казват: “Повярвахме в нея. Всичко е от нашия Повелител.” Но само разумните се поучават!
(8) 8. Повелителю наш! Не отклонявай нашите сърца, след като си ни напътил в правия път! И дари ни с милост от Теб! Ти си Вседаряващия.
(9) 9. Повелителю наш! Ти ще събереш хората в Деня, за който няма съмнение. Наистина, Аллах не нарушава обещаното.”
(10) 10. Онези, които не вярват, с нищо не ще ги избавят от Аллах нито имотите, нито децата им. Те са горивото на Огъня.
(11) 11. Подобно на рода на Фираун и на онези преди тях, те взеха за лъжа Нашите знамения, но Аллах ги погуби заради греховете им. Аллах е суров в наказанието.
(12) 12. Кажи на онези, които не повярват: “Ще бъдете поразени и събрани в Джехеннема. И колко скверно място е той!”
(13) 13. Знамение за вас станаха две армии, които се срещнаха:едната се сражаваше по пътя на Аллах, а другата се състоеше от неверници, които видяха със собствените си очи, че правоверните са двойно повече от тях. Аллах подкрепя със Своята помощ, когото пожелае. В това има поука за прозорливите.
(14) 14. Разкрасена е за хората любовта към страстите към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитъка, и посевите. Това е насладата на земния живот, но най-прекрасният пристан е при Аллах.
(15) 15. Кажи: “Да ви известя ли за по-добро от това?” За онези, които се страхуват от Аллах, за тях са подготвени градини от техния Повелител, сред които реки текат там ще пребивават вечно, и пречисти съпруги, и благоволение от Аллах. Аллах съзира рабите,
(16) 16. които казват: “Повелителю наш! Наистина, ние повярвахме! Опрости нашите греховете и ни защити от наказанието на Огъня!”
(17) 17. [Те са] търпеливите и искрените, и смирените, и раздаващите, и молещите опрощение в ранни зори.
(18) 18. Аллах свидетелства, че няма друг достоен за поклонение, освен Него. И меляикетата, и притежаващите знанието свидетелстват същото. Той отстоява справедливостта. Няма друг достоен за поклонение, освен Него Всемогъщия, Премъдрия.
(19) 19. Несъмнено, Ислямът е религията при Аллах! Дарените с Книгата изпаднаха в разногласие заради злобата помежду им, след като знанието дойде при тях. Ако някой откаже да повярва в знаменията на Аллах, то Аллах бързо прави равносметка.
(20) 20. И ако спорят с теб, кажи: “Отдадох се всецяло на Аллах аз и онези, които ме последваха.” И кажи на дарените с Книгата, и на неграмотните: “Приехте ли Исляма?” И ако те приемат Исляма, то вече са на правия път. А ако се отвърнат твой дълг е само да предадеш посланието. Аллах наблюдава рабите.
(21) 21. Онези, които не вярват в знаменията на Аллах и убиват без право пророците, и убиват хората, повеляващи справедливост, възвести ги за мъчително наказание!
(22) 22. Техните дела се провалят и в земния живот, и в отвъдния, и не ще има за тях избавители.
(23) 23. Не видя ли ти дарените с част от Книгата? Те са позовани към Книгата на Аллах, за да бъде тя съдник помежду им. После някои се отвръщат, противейки се.
(24) 24. Това е, защото казаха: “ Огънят ще ни засегне само в броени дни.” И ги заслепи в религията им онова, което бяха съчинили.
(25) 25. И какво ще стане, когато ги съберем в Деня, за който няма съмнение, и на всяка душа напълно се изплати онова, което е придобила? С тях не ще се постъпи несправедливо.
(26) 26. Кажи: “О, Аллах, Властелин на царството!Ти даряваш властта, на когото пожелаеш и отнемаш властта, от когото пожелаеш, и въздигаш, когото пожелаеш, и унизяваш, когото пожелаеш. Всички блага са в Твоята длан. Наистина, Ти над всяко нещо си Могъщ.
(27) 27. Ти въвеждаш нощта в деня и Ти въвеждаш деня в нощта, и изваждаш живото от мъртвото, и изваждаш мъртвото от живото, и безмерно даваш препитание комуто пожелаеш .”
(28) 28. Правоверните не трябва да взимат неверници за ближни вместо правоверни. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах, освен ако се страхувате от тях. Аллах ви предупреждава за Себе Си и към Аллах е завръщането.
(29) 29. Кажи: “И да скривате онова, което е в сърцата ви, и да го показвате, Аллах го знае. Знае Той какво е на небесата и какво е на земята. Наистина, Аллах над всяко нещо е Могъщ.”
(30) 30. В Деня, когато всяка душа ще намери доброто, което е сторила, и злото, което е сторила, и ще поиска между нея и злодеянието да има огромно разстояние. Аллах ви предупреждава за Себе си. Аллах е състрадателен към рабите.
(31) 31. Кажи [о, Мухаммед]: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.”
(32) 32. Кажи: “Подчинете се на Аллах и на Пратеника!” А отвърнете ли се Аллах не обича неверниците.
(33) 33. Аллах избра над народите Адам и Нух, и рода на Ибрахим, и рода на Имран
(34) 34. потомство едни от други. Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.
(35) 35. Когато жената на Имран рече: “Повелителю мой! Посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.”
(36) 36. И когато го роди, каза: “Повелителю, родих го женско.” А Аллах най-добре знаеше какво е родила. Мъжкото не е като женското. “И я назовах Мерйем. И Те моля да я закриляш от прокудения сатана заедно с потомството й!”
(37) 37. И я прие нейният Повелител с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн, и я повери на Закария. Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Каза: “О, Мерйем, откъде имаш това?” Тя каза: “От Аллах е. Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае.”
(38) 38. Там Закария позова своя Повелител. Каза: “Повелителю мой, дари ми от Теб добро потомство! Ти си Чуващия зова.”
(39) 39. И както стоеше, молейки се в светилището, меляикетата го призоваха: “Аллах те благовества за Яхия, който ще потвърди Слово от Аллах, ще бъде господар, целомъдрен и пророк от праведниците.”
(40) 40. Каза: “Повелителю мой, как ще имам син, когато вече ме застигна старостта, а жена ми е бездетна?” Каза: “Така! Аллах прави каквото пожелае.”
(41) 41. Каза: “Повелителю , дай ми знак!” Каза: “Знакът за теб е три дни да говориш с хората само като посочваш. И споменавай често своя Повелител, и Го прославяй вечер и сутрин!”
(42) 42. И когато меляикетата казаха: ““О, Мерйем! Наистина, Аллах те избра и те пречисти, и те избра пред всички жени на световете!
(43) 43. О, Мерйем! Покори се на своя Повелител и стори седжде, и се кланяй с покланящите се!”
(44) 44. Това е част от вестите на съкровеното, което Ние ти разкриваме. Ти не беше при тях, когато хвърляха калемите си [за да решат] кой от тях да се грижи за Мерйем. Ти не беше там и когато се караха.
(45) 45. Когато меляикетата казаха: “О, Мерйем! Наистина, Аллах те благовества за Слово от Него, името му ще бъде Месих Иса, Ибн Мерйем. Той ще бъде почитаем в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах].
(46) 46. И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците.”
(47) 47. Тя казала: “Повелителю мой! Как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?” Той отговорил: “Така! Аллах сътворява, каквото пожелае. Щом реши нещо, казва му само: “Бъди!” И то става.
(48) 48. И ще го научи Той на книгата и на мъдростта, и на Теврата, и на Инджил.
(49) 49. И ще го стори пратеник при синовете на Исраил: “Донесох ви знамение от вашия Повелител. Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах. И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си. Наистина в това има знамение за вас, ако сте правоверни.
(50) 50. [И дойдох], за да потвърдя истинността на Теврата, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе забранено... И ви донесох знамение от вашия Повелител. И бойте се от Аллах, и ми се покорете!
(51) 51. Наистина Аллах е моят Повелител и вашият Повелител. На Него се покланяйте! Това е правият път.”
(52) 52. И когато Иса почувствал неверието у тях, казал: “Кои са моите помощници [по пътя] към Аллах?” Неговите ученици казаха: “Ние сме помощниците [по пътя] на Аллах. Повярвахме в Аллах и свидетелствай, че станахме мюсюлмани!”
(53) 53. Повелителю наш! Ние повярвахме в онова, което Ти низпосла, и последвахме пратеника. Впиши ни редом със засвидетелствалите!”
(54) 54. И [юдеите] лукавстваха. А Аллах провали тяхното лукавство. Аллах е над лукавите.
(55) 55. Когато Аллах каза: “О, Иса! Аз ще те прибера и ще те въздигна при Мен, и ще те пречистя от невярващите, и до деня Къямет ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха. После при Мен ще се завърнете и Аз ще отсъдя между вас в онова, по което сте били в разногласие.”
(56) 56. А онези, които не повярваха, Аз ще подложа на сурово наказание в земния живот и в отвъдния. И не ще има за тях избавители.”
(57) 57. А на онези, които вярват и вършат праведни дела, Той ще изплати наградите. Аллах не обича угнетителите.
(58) 58. Това ти го четем [о, Мухаммед] от знаменията и от Мъдрото напомняне.
(59) 59. Наистина, ‘Иса пред Аллах е подобен на Адам. Сътвори го Той от пръст, после му рече: “Бъди!” И той стана.
(60) 60. Истината е от твоя Повелител. Не бъди от съмняващите се!
(61) 61. А на онзи, който спори с теб за нея, след като си получил знание, кажи: “Елате да извикаме нашите синове и вашите синове, нашите жени и вашите жени, нас самите и вас самите, а после да се помолим и призовем Аллах за проклятие над лъжците!”
(62) 62. Това е истинната вест. Няма друг бог освен Аллах. Аллах е Всемогъщия, Премъдрия.
(63) 63. А отвърнат ли се, то Аллах знае сеещите развала!
(64) 64. Кажи: “О, хора на Книгата! Елате към едно слово, равно за нас и вас, за да не се покланяме на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за Повелители, освен Аллах!” А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!”
(65) 65. О, хора на Книгата! Защо спорите за Ибрахим? Теврат и Инджил бяха низпослани едва подир него. Нима не проумявате?
(66) 66. Ето, вие спорехте за онова, за което имате знание. А защо спорите за онова, за което нямате знание? Наистина, Аллах знае, вие не знаете!
(67) 67. Ибрахим не бе нито юдей, нито християнин, а бе правоверен мюсюлманин, и не бе от многобожниците.
(68) 68. Най-близките хора до Ибрахим са онези, които го последваха, и този пророк, и тези, които повярваха. Аллах е Покровителят на правоверните.
(69) 69. Една група от хората на Книгата искаше, ако може, да ви заблуди. Ала заблуждават само себе си, но не усещат!
(70) 70. О, хора на Книгата! Защо не вярвате в знаменията на Аллах, след като сте свидетели?
(71) 71. О, хора на Книгата! Защо смесвате истината с лъжата и потулвате истината, знаейки?
(72) 72. А една група от хората на Книгата рече: “В началото на деня вярвайте в низпосланото на онези, които повярваха, а в края му се откажете, та дано и те се преобърнат!
(73) 73. И вярвайте само на онзи, който е последвал вашата религия!” Кажи [о, Мухаммед]: “Напътствието на Аллах е напътствие. [Нима се опасявате, ], че и другиму се дарява същото, каквото бе дарено и на вас, или ще ви оспорват пред вашия Повелител.” Кажи: “Благодатта е в Ръката на Аллах. Дарява я комуто пожелае.” Наистина, Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ!
(74) 74. Той отличава с милостта Си, когото пожелае. Аллах е Владетелят на великата благодат.
(75) 75. Сред хората на Книгата има и такива, на които и съкровище да повериш, ще ти го върнат, но сред тях има и такива, на които и динар да повериш, ще ти го върнат, само ако все над тях стоиш. Това е, защото казаха: “Нямаме вина за неграмотните.” И изричат лъжа за Аллах, знаейки.
(76) 76. Но онзи, който изпълнява своя договор и се бои от Аллах… Наистина, Аллах обича онези, които се страхуват от Него!
(77) 77. Онези, които продават на нищожна цена договора към Аллах и своите клетви, те нямат дял в отвъдния живот и Аллах не ще им проговори, и не ще ги погледне в деня Къямет, и не ще ги пречисти, и ще има за тях болезнено наказание!
(78) 78. Сред тях има такива, които изопачават Книгата със своите езици, за да приемете за Писание това, което не се отнася до Книгата. Те казват: “Това е от Аллах”. А то изобщо не е от Аллах! Те изричат лъжа за Аллах, знаейки.
(79) 79. Не се е случвало човек, дарен от Аллах с Книгата и мъдростта, и пророчеството, да каже на хората: “Бъдете на мен раби, а не на Аллах!”Напротив, бъдете духовни наставници, тъй като вие преподавате Книгата и я изучавате!
(80) 80. И не ще ви повели такъв да приемете за повелители меляикетата и пророците. Нима ще ви повели неверието, след като сте станали мюсюлмани?
(81) 81. И когато Аллах прие обета на пророците: “Аз ви дарявам от Книгата и мъдростта. Ако после при вас ще дойде пратеник, да потвърди наличното у вас, то непременно повярвайте в него и му помагайте!” Той е казал: “Съгласни ли сте и приемате ли безусловния обет към Мен?” Казаха: “Съгласни сме.” Рече: “Засвидетелствайте, и Аз ще свидетелствам заедно с вас!”
(82) 82. А тези, които след това се отметнат, се явяват нечестивци.
(83) 83. Нима търсят друга религия освен тази на Аллах? На Него се подчинява всичко на небесата и на земята, доброволно или по принуда, и при Него ще бъдат върнати.
(84) 84. Кажи: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и на пророците от техния Повелител. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.”
(85) 85. А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.
(86) 86. Как ще напъти Аллах хора отрекли се, след като са повярвали и засвидетелствали, че пратеника е истински, и при тях са дошли ясните знамения? Аллах не напътва хората-угнетители.
(87) 87. Възмездието им е, че над тях е проклятието на Аллах и на меляикетата, и на всички хора.
(88) 88. Те ще пребивават вечно в него! Наказанието им няма да бъде облекчено, и няма да получат отсрочка,
(89) 89. освен на онези, които после се покаят и поправят. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
(90) 90. Наистина от онези, които се отричат, след като са повярвали, а после неверието им порасне, не ще бъде прието покаяние. Те са заблудените.
(91) 91. Наистина от онези, които се отрекат и умрат неверници, не ще бъде приета като откуп дори пълна със злато земя. За тях има болезнено мъчение и никой не ще ги избави.
(92) 92. Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате. А каквото и да раздадете, Аллах го знае.
(93) 93. За синовете на Исраил бе разрешена всяка храна, освен онова, което Исраил сам си възбрани, преди да бъде низпослан Теврат. Кажи: “Донесете Теврат и го прочетете, ако говорите истината!”
(94) 94. А които след това измислят лъжа за Аллах се явяват нечестивци.
(95) 95. Кажи: “Аллах казва истината! И следвайте вярата на Ибрахим, правоверния! Той не бе многобожник.”
(96) 96. Първият Дом, съграден за хората, е в Бекка благословен и за напътване на народите.
(97) 97. В него има ясни знамения - мястото на Ибрахим, и който влезе там, е в безопасност. И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома за онзи, който може да отиде, а който откаже Аллах не се нуждае от световете.
(98) 98. Кажи: “О, хора на Книгата! Защо не вярвате в знаменията на Аллах? Аллах е свидетел на онова, което вършите.”
(99) 99. Кажи: “О, хора на Книгата! Защо отклонявате от пътя на Аллах онези, които са повярвали, стремейки се да изкривите пътя, а сте свидетели [на истината]? Аллах не подминава онова, което вършите.”
(100) 100. О вие, които повярвахте! Ако се покорите на група от дарените с Книгата, след като сте повярвали, те ще ви превърнат пак в неверници.
(101) 101. А как може да не повярвате, когато ви биват четени знаменията на Аллах и Неговият пратеник е сред вас? А който се привърже здраво към Аллах, вече е напътен по правия път.
(102) 102. О вие, които повярвахте! Бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само като мюсюлмани!
(103) 103. И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте, и помнете милостта на Аллах към вас, когато бяхте врагове, а Той помири сърцата ви и станахте братя чрез Неговата милост! И бяхте върху ръба на ров от огън, а Той ви спаси от него. Така Аллах ви разкрива Своите знамения, за да бъдете напътени.
(104) 104. И нека сред вас има общност, която ще зове към доброто и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите.
(105) 105. И не бъдете като онези, които се разединиха и изпаднаха в разногласия, след като при тях дойдоха ясните знамения! За тях има огромно наказание.
(106) 106. В Деня, когато едни лица ще побелеят, а други лица ще почернеят. А онези, чиито лица почернеят, [ще им бъде казано]: “Нима станахте неверници, след като повярвахте? Вкусете наказанието заради своето неверие!”
(107) 107. А онези, чиито лица побелеят, ще се окажат в милостта на Аллах, в нея ще пребивават вечно.
(108) 108. Тези са знаменията на Аллах, четем ти ги с истината. Аллах не иска гнет за народите.
(109) 109. На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята, и при Аллах ще бъдат върнати делата.
(110) 110. Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Книгата бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече.
(111) 111. Не ще ви навредят, освен с обида. А ако се сражават с вас, ще ви обърнат гръб. После няма да им се помогне.
(112) 112. Белязани са те с унижението, където и да се намират, освен ако са под закрила от Аллах и под закрила от хората. И изпитаха гнева на Аллах, и ги беляза нищетата. Това е, защото отричаха знаменията на Аллах и убиваха пророците без право. Това е, защото не се подчиниха и престъпваха.
(113) 113. Те не са еднакви. Сред хората на Книгата има и праведни хора, които четат знаменията на Аллах [и] в нощните часове, и правят седжде.
(114) 114. Вярват в Аллах и в Сетния ден, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците.
(115) 115. Каквото и добро да сторят, не ще им се отрече. Аллах знае онези, които се страхуват.
(116) 116. А отреклите вярата с нищо не ще ги избавят от Аллах нито имотите, нито децата им. Тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.
(117) 117. Онова, което те изразходват в земния живот, прилича на мразовит вихър, поразил и погубил посева на хора, угнетили себе си. И не Аллах е постъпил несправедливо с тях, а те сами са били несправедливи към себе си! 888798419
(118) 118. О, вие, които повярвахте! Не взимайте доверени приятели, освен измежду вас! [Другите] не ще пропуснат да посеят помежду ви развала, те искат да изпаднете в беда. Омразата се показва от устата им, ала онова, което се таи в гърдите им, е по-голямо. Вече ви разкрихме знаменията, ако сте проумели!
(119) 119. Ето, вие ги обичате, а те не ви обичат. И вярвате в цялото Писание, а те, щом ви срещнат, казват: “Вярваме”, но щом се уединят, хапят си пръстите от яд заради вас. Кажи: “Умрете с яда си!” Аллах знае съкровеното в сърцата.
(120) 120. Ако ви постигне добрина, тя ги огорчава, а ако ви сполети злина, ликуват за нея. Но ако сте търпеливи и се боите от Аллах, не ще ви навреди лукавството им с нищо. Наистина, Аллах обгръща всичко, което те вършат.
(121) 121. [Припомни, о, Мухаммед], когато ти потегли от семейството си в зори, за да настаниш правоверните по места за битката... Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.
(122) 122. Когато два ваши отряда бяха готови да паднат духом, Аллах ги взе под покровителство. Нека на Аллах се уповават правоверните!
(123) 123. Аллах вече ви помогна при Бедр, когато бяхте слаби. И бойте се от Аллах, за да сте признателни!
(124) 124. Когато каза на правоверните: “Не ви ли стига да ви подкрепи вашият Повелител с три хиляди низпослани меляикета?”
(125) 125. Да, разбира се! Ако сте търпеливи и се боите от Аллах, и ако врага ви нападне внезапно, тогава ще ви подкрепи вашият Повелител с пет хиляди белязани меляикета.
(126) 126. Аллах стори това за вас да бъде само радостна вест и за да се успокоят сърцата ви с него. Подкрепата е единствено от Аллах, Всемогъщия, Премъдрия,
(127) 127. за да откъсне една част от неверниците или да ги разгроми, та да се върнат покрусени.
(128) 128. От теб нищо не зависи Той или ще приеме покаянието им, или ще ги накаже, защото са угнетители.
(129) 129. На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Когото пожелае, Той ще опрости и когото пожелае, ще накаже. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
(130) 130. О вие, които повярвахте! Не изяждайте лихвата, удвоена и многократно умножена, и бойте се от Аллах, за да сполучите!
(131) 131. И бойте се от Огъня, подготвен за неверниците!
(132) 132. И покорявайте се на Аллах и на Пратеника, за да бъдете помилвани!
(133) 133. И надпреварвайте се към опрощение от своя Повелител и към Градината с ширината на небесата и на земята, приготвена за страхуващите се от Аллах,
(134) 134. които раздават и в радост, и в беда, и сдържащите гнева си, и за извиняващите хората. Наистина, Аллах обича благодетелните.
(135) 135. И за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, защото никой не опрощава греховете, освен Аллах, и които не упорстват в своите деяния, знаейки, -
(136) 136. на такива наградата им е опрощение от техния Повелител и Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно. И колко прекрасна е отплатата за дейните!
(137) 137. Вече минаха преди вас други събития. Вървете по земята и вижте какъв е краят на неверниците!
(138) 138. Това е пояснение за хората и напътствие, и наставление за онези, които се страхуват от Аллах.
(139) 139. И не падайте духом, и не скърбете! Вие ще надделеете, ако вие действително сте вярващи!
(140) 140. Ако вас ви засегна рана, то такава рана засегна и [другия] народ. Тези дни ги редуваме сред хората, за да узнае Аллах кои са повярвали и за да вземе от вас жертващи се[падналите шахиди за вярата], тъй като Аллах не обича угнетителите,
(141) 141. и за да пречисти Аллах повярвалите, и да съкруши неверниците.
(142) 142. Или смятахте да влезете в Дженнета, без Аллах да е изпитал кои от вас се сражават и кой е бил търпелив?
(143) 143. И възжелахте смъртта [в битка], преди да я срещнете. Но вече я видяхте с очите си.
(144) 144. Мухаммед е само един Пратеник, преди когото преминаха пратениците. Нима, ако бе умрял или бе убит, щяхте да се отвърнете? А който се отвърне, той не ще навреди на Аллах с нищо. Аллах ще въздаде на признателните.
(145) 145. Никой не умира освен с позволението на Аллах в предписан срок. Който иска наградата на земния живот, Ние му даряваме от него, а който иска наградата на отвъдния, Ние му даряваме от него. И ще въздадем на признателните.
(146) 146. И с колко пророци се сражаваха огромни множества, но те не изнемощяваха от онова, което ги сполетяваше по пътя на Аллах, и не проявяваха слабост, и не се огъваха! Наистина, Аллах обича търпеливите.
(147) 147. Думите им бяха само да кажат: “Повелителю наш! Опрости греховете ни и нашите излишества в делата, и укрепи нашите стъпки, и ни дари с победа над неверниците!”
(148) 148. И Аллах им дари наградата на земния живот, и прекрасната награда на отвъдния. Наистина, Аллах обича благодетелните.
(149) 149. О вие, които повярвахте! Ако се покорите на неверниците, те ще ви тласкат назад [към неверието] и ще се върнете губещи.
(150) 150. Да! Аллах е вашият Покровител и Той е Най-добрият помощник.
(151) 151. Ще хвърлим ужас в сърцата на неверниците, защото съдружиха с Аллах онова, на което Той не е низпослал довод. Мястото им е Огънят и колко лошо е обиталището на угнетителите!
(152) 152. Аллах изпълни Своето обещание към вас, когато ги съкрушихте с Неговото позволение, додето се поколебахте и започнахте да спорите относно заповедта [на Пратеника], и се възпротивихте, след като Той ви показа онова, което обичате. Някои от вас искат земния живот, а някои от вас искат отвъдния. После Той ви отклони от тях, за да ви изпита и вече ви извини. Аллах е Милостив към правоверните.
(153) 153. [Спомнете си, ], когато побягнахте нагоре и не поглеждахте към никого, а зад вас Пратеника ви зовеше. И Аллах ви въздаде печал след печал, та да не скърбите нито за онова, което ви е подминало, нито за онова, което ви сполетя. Сведущ е Аллах за онова, което вършите.
(154) 154. После, подир скръбта, Той ви спусна за успокоение дрямка, обзела една група от вас, а на [друга] група тревога изпълни душите. Допускаха неправда за Аллах с помислите на невежеството, казвайки: “Можехме ли ние да вземем някакво решение?” Кажи: “Решението изцяло принадлежи на Аллах.” Скриват в душите си онова, което не издават пред теб, и казват: “Ако ние можехме да приемем някакво решение, тук нямаше да ни убиват.” Кажи: “И да си стояхте по домовете, онези, на които бе писано да бъдат убити, щяха да излязат към своите лобни места. Това бе, за да изпита Аллах какво е в гърдите ви и за да провери какво е в сърцата ви. Аллах знае съкровеното в сърцата.”
(155) 155. Онези от вас, които се отвърнаха в деня на сблъсъка между двете войски [при Ухуд], тях сатаната накара да се подхлъзнат с дял от онова, което са придобили. Аллах вече ги извини. Наистина, Аллах е Опрощаващ, Кротък.
(156) 156. О вие, които повярвахте! Не бъдете като онези, които не вярваха и казваха на своите братя, когато странстваха по земята или участват в поход: “Ако бяха при нас, нямаше да умрат и нямаше да ги убият.” Аллах прави това, за да огорчи сърцата им. Аллах съживява и умъртвява. Аллах съзира онова, което вършите.
(157) 157. И ако бъдете убити или умрете по пътя на Аллах, опрощение и милост от Аллах е по-добро от онова, което трупат.
(158) 158. И ако умрете или ви убият, при Аллах ще бъдете събрани.
(159) 159. По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! А решиш ли [нещо], уповавай се на Аллах! Аллах обича уповаващите се Нему.
(160) 160. Ако Аллах ви подкрепи, няма кой да ви надвие, а ако ви лиши от подкрепа, кой след Него ще ви подкрепи? На Аллах да се уповават правоверните!
(161) 161. И не подобава на пророка незаконно да присвоява трофеи. А който незаконно присвоява трофеи, в Деня Къямет ще дойде с онова, което е присвоил. После на всеки човек ще се изплати, каквото е придобил, и с тях няма да се постъпи несправедливо.
(162) 162. Нима онзи, който следва благоволението на Аллах, е като онзи, който е изпитал гнева на Аллах? Неговото място е Джехеннема! Колко лоша е тази участ!
(163) 163. При Аллах те са на степени. Аллах съзира онова, което вършат.
(164) 164. Аллах облагодетелства правоверните, когато измежду тях самите им проводи Пратеник, който им чете Неговите знамения и ги пречиства, и ги учи на Книгата и на мъдростта, въпреки че преди бяха в явна заблуда.
(165) 165. Нима, когато ви порази беда [при Ухуд], [а] вие поразихте с двойна [при Бедр], не рекохте: “Откъде е това?” Кажи: “То е от самите вас.” Наистина, Аллах за всяко нещо има сила.
(166) 166. Онова, което ви порази в деня, когато двете армии се срещнаха, е с позволението на Аллах и за да отличи Той правоверните,
(167) 167. и за да отличи лицемерите. На тях им бе казано:“Елате, сражавайте се по пътя на Аллах или се защитете!” Те казаха: “Ако знаехме как да се сражаваме, щяхме да ви последваме.” В онзи ден те бяха по-близо до неверието, отколкото до вярата, изричайки с уста онова, което не е в сърцата им. Аллах най-добре знае какво таят.
(168) 168. На онези, които казаха на своите братя, когато си седяха вкъщи: “Ако бяха ни послушали, нямаше да ги убият.”, кажи: “Тогава отблъснете смъртта от себе си, ако говорите истината!”
(169) 169. И не смятай за мъртви убитите по пътя на Аллах! Не, живи са! При своя Повелител те се препитават,
(170) 170. ликуващи за онова, което Аллах им е дарил от Своята благодат, и се радват за това, че техните последователи, които още не са се присъединили към тях, няма да познаят страха и не ще скърбят.
(171) 171. Радват се на обилие и благодат от Аллах. Не погубва Аллах наградата на правоверните.
(172) 172. Онези, които откликнаха на Аллах и на Пратеника, след като бяха ранени. За онези от тях, които благодетелстваха и се бояха, има огромна награда.
(173) 173. За онези, на които хората казаха: “Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!” Това само усили вярата им, и те казаха: “Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!”
(174) 174. И се завърнаха с обилие и благодат от Аллах. Зло не ги докосна и следваха благоволението на Аллах. Наистина, Аллах е Владетел на велика благодат.
(175) 175. Именно, шейтан ви плаши със своите приближени. Но не се страхувайте от тях, а се страхувайте от Мен, ако сте правоверни!
(176) 176. И да не те наскърбяват онези, които се надпреварват в неверието! Те с нищо не ще навредят на Аллах. Аллах иска да не им отреди дял в отвъдния живот. За тях е приготвено мъчително наказание.
(177) 177. Онези, които купиха неверието вместо вярата, с нищо не ще навредят на Аллах. За тях е приготвено мъчително наказание.
(178) 178. Неверниците да не смятат, че предоставената от Нас отсрочка, е добро за душите им. Даваме отсрочка само, за да увеличат греха си. За тях е приготвено унизително наказание.
(179) 179. Аллах не ще остави правоверните в положението, в което сте, докато не отдели лошия от добрия. Аллах не ще ви разкрие съкровеното знание, но Аллах избира от Своите пратеници, когото пожелае. Вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници! И ако повярвате и се боите, за вас има огромна награда.
(180) 180. И да не смятат скъперниците, че благодатта, която Аллах им е дал, е добро за тях! Не, тя е зло за тях. В Деня Къямет ще им бъде надянато на врата онова, за което се скъпяха. На Аллах принадлежи наследството на небесата и на земята. Сведущ е Аллах за онова, което вършите.
(181) 181. Аллах чу думите на онези, които казаха: “Аллах е беден, а ние сме богати.” Ще запишем какво казаха и как избиваха пророците без право. И ще кажем: “Вкусете мъчителното горене!”
(182) 182. То е заради онова, което сторихте преди със своите ръце. Аллах не е угнетител на рабите Си.
(183) 183. На онези, които казаха: “Аллах ни заръча да не вярваме на пратеник, додето не ни донесе жертва, която огънят да погълне.” Кажи: “Пратеници преди мен вече ви донесоха ясните знаци и онова, което казахте. Защо тогава ги убихте, ако говорите истината?”
(184) 184. И ако теб [о, Мухаммед] взеха за лъжец, то и преди теб бяха взимани за лъжци пратеници, донесли ясните знаци и Книгите, и сияйната Книга.
(185) 185. Всяка душа ще вкуси смъртта и вашите награди напълно ще ви се изплатят в Деня Къямет. Който бъде отдалечен от Огъня и бъде въведен в Дженнета, той ще сполучи. А земният живот е само измамна наслада.
(186) 186. Наистина ще бъдете изпитани и в имотите, и в душите ви, и ще чуете много обиди от дарените с Книгата преди вас и от многобожниците. Но ако сте търпеливи и се боите от Аллах, ще проявите решителност в делата.
(187) 187. И когато Аллах взе обета от дарените с Книгата: “Да го разяснявате на хората и да не го скривате!”, Но те го захвърлиха зад гърба си и го продадоха на нищожна цена. Колко лошо е онова, което купуват!
(188) 188. Не смятай, че радващите се на онова, което са извършили и обичащите да ги хвалят за онова, което не са сторили, ще се спасят от наказанието! За тях е приготвено мъчително наказание.
(189) 189. На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Аллах над всяко нещо има сила.
(190) 190. Наистина в сътворяването на небесата и на земята, и в промяната на нощта и деня има знамения за разумните,
(191) 191. които споменават Аллах и прави, и седнали, и легнали на хълбок, и размишляват за сътворяването на небесата и на земята: “Повелителю наш! Ти не си сътворил това напразно. Пречист си Ти! Опази ни от наказанието в Огъня!
(192) 192. Повелителю наш! Ти си опозорил онзи, когото вкараш в Огъня. За угнетителите няма избавители.
(193) 193. Повелителю наш! Чухме вестител да зове към вярата: “Вярвайте в своя Повелител!” И ние повярвахме. Повелителю наш! Опрости греховете ни и отмахни от нас лошите ни постъпки, и ни прибери с праведниците!
(194) 194. Повелителю наш! Дари ни онова, което си ни обещал чрез Твоите пратеници, и не ни опозорявай в Деня Къямет! Ти никога не нарушаваш обещанието.”
(195) 195. А техният Повелител им отвърна: “Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена вие сте един от друг а онези, които участваха в преселението и бяха прогонени от домовете им, и бяха мъчени по Моя път, и се сражаваха, и ги убиваха, от тях ще отмахна лошите им постъпки и ще ги въведа в Градините, сред които реки текат награда от Аллах. При Аллах е прекрасната награда.
(196) 196. Да не те мами оживлението на неверниците по земята.
(197) 197. Всичко това е кратко удоволствие, после мястото им е Джехеннемът. Колко скверно място за отдих е той!
(198) 198. Ала за онези, които се боят от своя Повелител, са Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно. Това е прием от Аллах. А при Аллах е най-доброто за праведниците.
(199) 199. Някои от хората на Книгата вярват в Аллах и в низпосланото на вас, и в низпосланото на тях. Те са смирени пред Аллах, и не продават знаменията на Аллах на никаква цена. Те имат наградата си при своя Повелител. Аллах бързо прави равносметка.
(200) 200. О вие, които повярвахте! Бъдете търпеливи и надвивайте с търпение, и бъдете твърди, и се бойте от Аллах, за да сполучите!