(1) 1. Неизбежното!
(2) 2. Какво е неизбежното!
(3) 3. И откъде да знаеш ти какво е неизбежното!
(4) 4. Самудяните и адитите взеха за лъжа денят на великото бедствие.
(5) 5. Самудяните бяха погубени от неистов вопъл,
(6) 6. а адитите бяха погубени от бушуващ леден вихър.
(7) 7. Накара го Той да вилнее срещу тях седем нощи и осем дни поред, и виждаш там покосени хора, сякаш са рухнали стволове на изкоренени палми.
(8) 8. И нима виждаш някой останал от тях!
(9) 9. И Фираун, и онези преди него, и сринатите [селища на Лут] вършеха грях.
(10) 10. И се възпротивиха на пратеника от своя Повелител, затова Той с мощ ги сграбчи.
(11) 11. Когато водата преля, Ние ви понесохме в плаващия кораб,
(12) 12. за да го сторим поука за вас и да го запомнят внимателно[слушащите] уши.
(13) 13. И когато се протръби с тръбата един единствен път,
(14) 14. и се надигнат земята и планините, а след това рухнат и се разпилеят с един единствен грохот,
(15) 15. на този ден ще се случи неизбежното Събитие.
(16) 16. И ще се разцепи небето, тъй като ще бъде слабо в този Ден.
(17) 17. И меляикетата ще застанат по краищата на небето, и в този Ден осмина [от тях] ще понесат Трона на твоя Повелител.
(18) 18. В този Ден ще бъдете изправени на съд [пред Аллах], и нито една ваша тайна няма да остане скрита.
(19) 19. И онзи, чиято книга [с делата му] бъде дадена в дясната ръка, ще каже: “Ето ви, прочетете моята книга!
(20) 20. Наистина, аз вярвах, че ще получа своята равносметка.”
(21) 21. Той ще живее в доволство,
(22) 22. сред въздигната Градина,
(23) 23. чиито плодове ще са лесно достъпни.
(24) 24. [Ще им бъде казано: ] “Яжте и пийте със здраве за онова, което сте вършели преди, в отминалите дни!”
(25) 25. А онзи, чиято книга му се даде в левицата, ще каже: “О, да не ми бе давана моята книга
(26) 26. и да не бях узнал каква е моята равносметка!
(27) 27. О, да бе приключило всичко [със смъртта]!
(28) 28. Не ме избави моето богатство.
(29) 29. Пропадна моята власт.”
(30) 30. Хванете го и го оковете!
(31) 31. После в Джехеннема го хвърлете!
(32) 32. После го нанижете на верига, дълга седемдесет лакти!
(33) 33. Не повярва той в Аллах, Превеликия!
(34) 34. И не подканваше да бъде нахранен нуждаещият се.
(35) 35. затова Днес няма тук за него ближен,
(36) 36. нито храна освен кръв и гной.
(37) 37. Ядат я само грешниците.”
(38) 38. Ала не! Кълна се в това, което виждате
(39) 39. и в това, което не виждате!
(40) 40. Наистина, това е слово на благороден пратеник,
(41) 41. а не е слово на поет. Но вие малко вярвате.
(42) 42. И не е слово на гадател. Ала малко се поучавате.
(43) 43. Низпослание от Повелителя на световете.
(44) 44. И ако той [Мухаммед]се беше осмелил да Ни припише някакви слова,
(45) 45. то Ние щяхме да го сграбчим за десницата,
(46) 46. после да му прережем аортата.
(47) 47. И никой от вас не би го избавил.
(48) 48. Наистина, това е напомняне за благочестивите.
(49) 49. И добре знаем, че сред вас има такива, които го смятат за лъжа.
(50) 50. То наистина е скръб за неверниците.
(51) 51. То е достоверната истина.
(52) 52. Затова прославяй името на твоя Повелител, Превеликият Аллах!