(1) 1. Кълна се в строените в редици (меляикета)
(2) 2. и в прогонващите с решимост (облаците)
(3) 3. и четящите Напомнянето!
(4) 4. Наистина вашият Аллах е Единственият,
(5) 5. Повелителят на небесата и земята, и на всичко между тях, Повелителят на изгревите.
(6) 6. Наистина Ние украсихме най-близкото небе с украса от звезди,
(7) 7. и го опазваме от всеки непокорен шейтан.
(8) 8. За да не могат да чуят нищо от върховните меляикета, и от всички страни върху тях се стоварват (падащи звезди).
(9) 9. Така ги пропъждат от там, и ги очаква постоянно наказание.
(10) 10. А ако някой шейтан долови думичка (от речите на меляикетата), то го поразява ярка падаща звезда.
(11) 11. И ги попитай (неверниците) какво мислят- те ли са по-трудни за сътворяване или другото, което сътворихме? Наистина тях ги сътворихме от лепнеща глина.
(12) 12. Ти си удивен (от тяхното неверие), а те се подиграват (с теб и Свещения Коран)
(13) 13. И когато ги наставляват, те не се вслушват в наставлението.
(14) 14. И когато видят знамение, те се присмиват.
(15) 15. И казват: “Това не е нищо друго, освен явна магия”.
(16) 16. Нима ще бъдем съживени, след като умрем и се превърнем в прах и кости?
(17) 17. Или (ще бъдат съживени) нашите предци?
(18) 18. Кажи: “ Да! И ще бъдете презрени!”
(19) 19. Ще се раздаде един тръбен глас - и всички те ще прогледнат!
(20) 20. И ще възкликнат: “ О, горко ни! Това е Съдният ден.”
(21) 21. (И в отговор ще чуят:) Това е Денят на разграничението, който вие отричахте”
(22) 22. [Всевишният Аллах е повелил на меляикетата]: Съберете нечестивците и онези, които угнетяваха, техните спътници и онова, на което са се покланяли!
(23) 23. Вместо на Аллах. И ги направлявайте към пътя на Джехеннема.
(24) 24. И ги задръжте! Те непременно ще бъдат питани.
(25) 25. Какво ви е? Защо не си помагате един на друг?
(26) 26. Да, в този ден те ще бъдат покорни (на Аллах)
(27) 27. Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се обвиняват
(28) 28. И ще кажат (на съдружаваните) Вие идвахте към нас от дясно (представяхте се за праведни)
(29) 29. Ще кажат (съдружаваните): Не, вие самите бяхте невярващи,
(30) 30. и ние изобщо нямахме власт над вас. Да, вие бяхте хора престъпващи.
(31) 31. И се потвърди спрямо нас предопределеното Слово на нашия Повелител. Наистина ще вкусим (мъчението)
(32) 32. И ви заблудихме, тъй като и ние самите бяхме заблудени.
(33) 33. Наистина, в този ден те заедно ще понесат наказанието.
(34) 34. Наистина, така постъпваме Ние с грешниците
(35) 35. Когато им се каже: “ Няма друг бог освен Аллах!”, те надменно отричаха и се възгордяваха.
(36) 36. И казваха: “Нима ние ще се отречем от боговете си заради някакъв си безумен поет?”
(37) 37. Да! Той се яви при вас с истината и потвърди (предишните) пратеници.
(38) 38. Несъмнено вие ще вкусите мъчително наказание.
(39) 39. Ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.
(40) 40. Наказанието няма да постигне само искрено вярващите раби на Аллах.
(41) 41. За тях е приготвено (добре) известно препитание
(42) 42. Плодовете (Дженнета). Там те ще бъдат почитаеми.
(43) 43. В Градините на блаженството
(44) 44. (Разположени) на кревати един срещу друг.
(45) 45. Ще им поднесат чаши от извор
(46) 46. напитка бяла, доставяща удоволствие за пиещия от нея.
(47) 47. От нея не боли глава и не притъпява разсъдъка.
(48) 48. При тях ще има жени (хурии) с целомъдрен поглед, с прелестни очи.
(49) 49. Сякаш са яйца пазени.
(50) 50. Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се разпитват.
(51) 51. Един от тях ще каже: “Аз имах приятел,
(52) 52. който питаше: “Нима ти наистина си от повярвалите?
(53) 53. Нима нас ще призоват за отговор след, като умрем и станем пръст и кости?”
(54) 54. Той ще предложи: “Искате ли да погледнете към него?”
(55) 55. И ще надзърне, и ще види своя приятел сред пламъците на Джахим.
(56) 56. И ще възкликне: “Кълна се в Аллах! Ти едва не ме погуби.
(57) 57. И ако не бе благоволението на моя Повелител, то аз бих се оказал в числото на захвърлените (в Джехеннема).”
(58) 58. (Обитателите на Дженнета ще кажат:) “Нали ние никога повече няма да умрем,
(59) 59. след като вече веднъж сме умрели? И няма да бъдем наказани?”
(60) 60. Наистина, това е най- великия успех!
(61) 61. Нека за подобен успех се потрудят дейните!
(62) 62. Нима това убежище (в Дженнета) не е по- добро от дървото Заккум?
(63) 63. Наистина, Ние го сторихме изкушение за угнетителите.
(64) 64. Това е дърво, изникващо от дълбините на Джехеннем.
(65) 65. Плодовете му са като главите на шейтаните.
(66) 66. А те от него ще ядат и ще си пълнят коремите.
(67) 67. После към това ще им се дава за пиене вряща вода.
(68) 68. После пак ще ги захвърлят в Джехеннема.
(69) 69. Наистина, те завариха бащите си заблудени.
(70) 70. и въпреки това се впуснаха по техните следи.
(71) 71. А преди тях в заблуда попаднаха много от предишните (поколения).
(72) 72. И изпращахме при тях предупредители.
(73) 73. И виж какъв бе краят на предупреждаваните,
(74) 74. но не и за искрените раби на Аллах!
(75) 75. И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме!
(76) 76. Ние спасихме него и семейството му от огромното бедствие.
(77) 77. И оставихме неговото потомство да просъществува.
(78) 78. И оставихме за него спомен сред следващите поколения.
(79) 79. Мир за Нух сред (обитателите) на световете!
(80) 80. Наистина, така Ние награждаваме тези, които творят добро.
(81) 81. Наистина, той е един от нашите правоверни раби.
(82) 82. А всички останали Ние потопихме.
(83) 83. Наистина сред неговите последователи бе Ибрахим.
(84) 84.Той се явил пред своя Повелител с непорочно сърце.
(85) 85. И попитал своя баща и своя народ: “ На какво се покланяте?”
(86) 86. Нима жадувате лъжа и искате да се покланяте на други богове, освен на Аллах?
(87) 87. Какво мислите за Повелителя на световете?
(88) 88. И отправил поглед към звездите.
(89) 89. И казал: “ Наистина аз съм болен.”
(90) 90. А те му обърнали гръб и отишли (на празненство).
(91) 91. Той се прокраднал при техните богове, и (с насмешка) попитал:”Няма ли да похапнете?”
(92) 92. Какво ви е? Защо не говорите?
(93) 93. И се приближил до тях, и започнал да ги удря с дясната ръка.
(94) 94. Те отишли при него забързани.
(95) 95. Той ги попитал:” Нима вие се покланяте на това, което сте изваяли?
(96) 96. Аллах е сътворил вас и онова, което правите.”
(97) 97.Те възкликнали:”Издигнете за него клада и го хвърлете в пламъците!”
(98) 98. Те замислили против него коварство, но Ние сторихме те да са унизени.
(99) 99. Ибрахим казал:” Отивам при моя Повелител, Който ще ме напъти в правия път.
(100) 100. Повелителю мой! Дари ме с праведни потомци!”
(101) 101. Ние му благо вестихме за смирен син.
(102) 102. И когато пораснал, и започнал да ходи с него, той (Ибрахим) казал:” О, сине мой! Наистина, видях в съня си, че трябва да те принеса в жертва. Кажи, ти какво мислиш за това? Той му отговорил:”О, буба! Постъпи така, както ти е повелено! Ако така е угодно на Аллах, ти ще откриеш, че съм от търпеливите.”
(103) 103. И когато те двамата се подчинили (на волята на Аллах) и той го положил по лице (за заколение),
(104) 104. Ние му извикахме:” О, Ибрахим!
(105) 105. Ти вече изпълни (това, което ти бе повелено в) съня.”Наистина, така награждаваме тези, които вършат добро.
(106) 106. Наистина това е явно изпитание.
(107) 107. И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно.
(108) 108. И оставихме за него спомен сред следващите поколения.
(109) 109. Мир за Ибрахим!
(110) 110. Така Ние награждаваме тези, които вършат добро.
(111) 111. Наистина, той е един от Нашите правоверни раби.
(112) 112. И му съобщихме радостната вест за Исхак, пророк от праведните.
(113) 113. И благословихме него и Исхак. И сред техните потомци имаше благодетелни, и явни угнетители на самите себе си.
(114) 114. И облагодетелствахме Муса и Харун
(115) 115. И спасихме тях, и народа им от огромното бедствие.
(116) 116. Ние им помогнахме, и те победиха.
(117) 117. И дадохме на двамата разясняващата Книга.
(118) 118. И ги насочихме по правия път.
(119) 119. И оставихме спомен за тях сред следващите поколения.
(120) 120. Мир за Муса и Харун!
(121) 121. Така Ние награждаваме тези, които вършат добро.
(122) 122. Наистина, те двамата са от Нашите правоверни раби.
(123) 123. И Иляз също бе един от пратениците.
(124) 124. Той каза на своя народ: “Не се ли боите(от Аллах)?
(125) 125. Нима призовавате Баал, а изоставяте Най-прекрасния Творец
(126) 126. Аллах, вашия Повелител и Повелителя на вашите праотци?”
(127) 127. Но го взеха за лъжец и затова те ще бъдат изправени ( пред Аллах)
(128) 128. но не и преданите раби на Аллах.
(129) 129. И оставихме за него спомен сред следващите поколения.
(130) 130. Мир за рода на Иляз!
(131) 131. Така Ние награждаваме тези, които вършат добро.
(132) 132. Наистина, той е един от нашите правоверни раби.
(133) 133. И Лут също бе един от пратениците.
(134) 134. Ние спасихме него и всички от неговия род,
(135) 135. освен [жена му ] една старица, която бе сред оставащите.
(136) 136. После изтребихме всички останали.
(137) 137. А вие минавате покрай тях сутрин
(138) 138. и вечер. Не ще ли проумеете?
(139) 139. И Юнус също бе един от пратениците.
(140) 140. Избяга той на натоварен кораб.
(141) 141. Заедно с другите хвърлиха жребий, но той загуби.
(142) 142. И го глътна китът, и заслужи порицание.
(143) 143. И ако не бе от възхваляващите Аллах,
(144) 144. щеше да прекара в корема му до Деня, когато те ще бъдат наново възродени.
(145) 145. Но Ние го изхвърлихме на голия бряг, и той бе силно изтощен
(146) 146. И повелихме там по Наша воля над него да израсте дървото йектиин [с широки листа, като тиква].
(147) 147. И го изпратихме при сто хиляди души, или дори повече.
(148) 148. И те повярваха, и Ние ги дарихме със земните блага (и оставихме да се наслаждават) до време.
(149) 149. И ги питай, (о, Мухаммед) какво мислят-нима за твоя Повелител са дъщерите, а за тях синовете?
(150) 150. Или Ние сме сътворили меляикетата от женски пол? Нима те са присъствали на това?
(151) 151. Ала не! Те изричат своя измислица:
(152) 152. “Аллах е родил (деца).” Те наистина са лъжци.
(153) 153. Нима Той е предпочел дъщерите пред синовете?
(154) 154. Какво ви е? Как така отсъждате?
(155) 155. Не ще ли се опомните?
(156) 156. Или имате явен довод?
(157) 157. Тогава донесете вашата Книга, ако говорите истината!
(158) 158. И измислиха родство между Него и джиновете. А джиновете знаят, че ще бъдат доведени [при Аллах за равносметка].
(159) 159. Пречист е Аллах от онова, което Му приписват тези,
(160) 160. Не правят това само искрените раби на Аллах!
(161) 161. (О, неверници!) Наистина, вие и това, на което се покланяте,
(162) 162. не ще отклоните от Неговия път никого,
(163) 163. освен тези, на които е съдено да горят в Джехеннема.
(164) 164. (Меляикетата казват:) “ Всеки от нас има свое определено място.
(165) 165. Наистина, ние сме строени в редици
(166) 166. и ние сме прославящите Аллах.”
(167) 167. И (преди теб, о Мухаммед мекканските многобожници) казваха:
(168) 168. “ Ако имахме и ние Книга като предците,
(169) 169. непременно бихме били искрени раби на Аллах.”
(170) 170. Но те не повярваха в него, и скоро ще узнаят (последствията на своето неверие)
(171) 171. Още преди казахме на Нашите раби-пратеници,
(172) 172. че на тях непременно ще им бъде оказана помощ.
(173) 173. Наистина, Нашата войска винаги удържа победа.
(174) 174. И се отвърни от тях за определено време,
(175) 175. и ги наблюдавай, скоро и те ще видят(плодовете на своето неверие)!
(176) 176. Нима те бързат за Нашето наказание?
(177) 177. Когато то се спусне над домовете им, лошо ще бъде утрото за увещаваните.
(178) 178. И се отвърни от тях за определено време,
(179) 179. и ги наблюдавай, скоро и те ще видят(плодовете на своето неверие)!
(180) 180. Свят и Пречист е твоят Повелител, Повелителят на величието! Той е над онова, което Му приписват.
(181) 181. Мир за пратениците!
(182) 182. И хвала на Аллах, Повелителят на световете!