(1) 1. Алиф. Лям. Ра. Това са знаменията на Книгата ясния Коран.
(2) 2. Неверниците ще възжелаят да са били мюсюлмани.
(3) 3. Остави ги да ядат и да се наслаждават, и да ги отвлича копнежа! Те скоро ще узнаят.
(4) 4. Всички селища, които Ние сме унищожили, са имали известно предписание.
(5) 5. Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя.
(6) 6. И Казаха [неверниците]: “О, ти, комуто бе низпослано Напомнянето! Наистина, ти си луд.
(7) 7. Защо не ни доведеш меляикета, ако говориш истината?”
(8) 8. Ние не изпращаме меляикета с друго освен с истината. И тогава на никой няма да се предостави отсрочка.
(9) 9. Наистина, Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.
(10) 10. И преди теб изпращахме пратеници сред древните общности.
(11) 11. И не дойде при тях пратеник, без да го подиграят.
(12) 12. Така влагаме това [неверие] в сърцата на престъпниците.
(13) 13. Те не вярват в него [ Корана], въпреки че е известна съдбата на предците.
(14) 14. И да разтворехме над тях врата в небето, за да се изкачат там,
(15) 15. пак щяха да кажат: “Погледите ни бяха заслепени. Ние сме омагьосани хора.”
(16) 16. И направихме на небето съзвездия, и го разкрасихме за гледащите,
(17) 17. и го опазихме от всеки прокуден шейтан.
(18) 18. А ако той остане да подслушва скришом, го следва ярък пламък.
(19) 19. И разпростряхме земята, и положихме върху нея непоклатими планини, и сторихме от нея да поникне в мярка от всяко нещо.
(20) 20. И сторихме там препитание за вас и за онзи, когото вие не храните.
(21) 21. И няма нещо, съкровищниците на което да не са при Нас, и го спускаме Ние само в знайно количество.
(22) 22. И изпращаме ветровете оплодотворяващи, а след това изсипваме от небето вода и ви поим с нея, но не вие я съхранявате.
(23) 23. Наистина, Ние даряваме живот и умъртвяваме, и Ние наследяваме.
(24) 24. Знаем тези, които живяха преди, и тези, на които е съдено да живеят след тях.
(25) 25. Наистина, твоят Повелител е Онзи, Който ще ги събере всички. Той е Премъдър, Всезнаещ.
(26) 26. И сътворихме човека от изсъхнала звънлива глина, получена от менлива кал.
(27) 27. А по-рано сътворихме джиновете от пламъка на огъня.
(28) 28. Твоят Повелител каза на меляикетата: “Аз ще сътворя човек от изсъхнала звънлива глина, получена от менлива кал.
(29) 29. И когато Аз го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!”
(30) 30. И всички меляикета до един се поклониха,
(31) 31. с изключение на Иблис, който се възпротиви да е с покланящите се.
(32) 32. [Аллах е] казал: “О, Иблис! Защо не си измежду покланящите се?”
(33) 33. Рече [Иблис]: “Не ми подобава да се поклоня на човек, когото Ти сътвори от изсъхнала звънка глина, получена от менлива кал.”
(34) 34. [Аллах] казал: “Излез тогава оттук! Ти си прокуден.
(35) 35. Над теб е проклятието до Съдния ден.”
(36) 36. Рече: “Повелителю мой! Дай ми отсрочка до Деня, в който ще бъдат съживени!”
(37) 37. [Аллах] казал: “Ти си сред отсрочените
(38) 38. до Деня, чийто срок е определен.”
(39) 39. Рече: “Повелителю мой! Затова че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички,
(40) 40. освен Твоите предани раби сред тях.”
(41) 41. [Аллах] казал: “Това е пътя, водещ право към Мен.
(42) 42. Наистина, ти нямаш власт над Моите раби, освен заблудените, които ще те последват.”
(43) 43. Наистина, Джехеннемът е обещан за всички тях.
(44) 44. Той има седем врати. За всяка врата има отделена група.
(45) 45. Наистина, които се страхуват от Аллах ще бъдат сред градини и извори:
(46) 46. “Влезте там с мир в безопасност!”
(47) 47. И ще премахнем от сърцата им всяка омраза братя на престоли един срещу друг.
(48) 48. Не ще ги засегне там умора и не ще бъдат оттам изведени.
(49) 49. Извести Моите раби [о, Мухаммед], че Аз съм Опрощаващия, Милосърдния!
(50) 50. И че Моето наказание е мъчително наказание.
(51) 51. И ги извести за гостите на Ибрахим!
(52) 52. Когато влязоха при него и казаха: “Мир!” Той казал: “Ние се страхуваме от вас.”
(53) 53. Казаха: “Не се страхувай! Ние те благовестваме за син, надарен със знание.”
(54) 54. Той каза: “Нима ме благовествате, при все че ме настигна старостта? И с какво ще ме възрадвате?”
(55) 55. Казаха: “Възрадвахме те с истината. И не губи надежда!”
(56) 56. Каза: “А кой губи надежда за милостта на своя Повелител освен заблудените?”
(57) 57. И каза: “А какво е намерението ви, о, пратеници?”
(58) 58. Казаха: “Изпратени сме при хора престъпващи,
(59) 59. и само семейството на Лут ще го спасим цялото,
(60) 60. освен неговата жена. Известено ни е, че тя ще бъде сред оставащите.”
(61) 61. И когато пратениците дойдоха при семейството на Лут,
(62) 62. той каза: “Вие сте непознати хора.”
(63) 63. Казаха: “Да, дойдохме при теб с онова, за което се съмняват [твоите хора].
(64) 64. И ти донесохме истината, и Ние казваме правдата.
(65) 65. Тръгни със своето семейство в част от нощта и върви зад тях! И никой от вас да не се обърне! И продължете натам, където ви е повелено!”
(66) 66. И го предизвестихме с тази повеля, че още преди утрото да настъпи всички те ще бъдат унищожени.
(67) 67. И дойдоха жителите на града зарадвани.
(68) 68. Каза [Лут]: “Тези са ми гости. Не ме опозорявайте!
(69) 69. Бойте се от Аллах! И не ме посрамвайте!”
(70) 70. Казаха: “Не ти ли възбранихме укриваш хора?”
(71) 71. Каза: “Ето дъщерите ми, ако сте решени на злодеянието!”
(72) 72. Кълна се в твоя живот [о, Мухаммед]! Те в своето опиянение се лутат!
(73) 73. И Викът ги обзе при изгрев слънце.
(74) 74. И преобърнахме селището надолу, и изсипахме над тях порой камъни от глина.
(75) 75. Наистина, в това има знамения за прозорливите.
(76) 76. Наистина, те са живели на пътя от Мека за Сирия.
(77) 77. Наистина, в това има знамение за правоверните.
(78) 78. И обитателите на Айка [гъстата гора] бяха угнетители.
(79) 79. Затова им отмъстихме. И двете селища се намират на видим път.
(80) 80. И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците.
(81) 81. Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях.
(82) 82. И изсичаха домове в планините в безопасност.
(83) 83. Но на сутринта Викът ги порази.
(84) 84. И не ги избави онова, което бяха придобили.
(85) 85. Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което е помежду тях, единствено само заради истината. Часът непременно ще дойде. И затова [о, Мухаммед] прости с великодушна прошка!
(86) 86. Наистина, твоят Повелител е Всетворящия, Всезнаещия.
(87) 87. Ние вече ти дадохме седемте повтарящи се сури или айети и великия Коран.
(88) 88. Не устремявай поглед към онова, което дадохме за наслада на групи от тях, и не скърби за тях! И спусни своето крило над правоверните!
(89) 89. И кажи: “Аз наистина съм ясният предупредител.”
(90) 90. Ние също така низпослахме [наказание] и за поделящите,
(91) 91. които сториха на части Корана [повярвали с в една част и са отхвърлили друга част ].
(92) 92. Кълна се в твоя Повелител! Непременно ще ги питаме всички
(93) 93. за онова, което са извършили.
(94) 94. Провъзгласи онова, което ти бе повелено, и се отдръпни от съдружаващите!
(95) 95. Наистина, Ние те избавихме от присмехулниците,
(96) 96. които наред с Аллах признават други богове. Ала скоро ще узнаят.
(97) 97. И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи.
(98) 98. Прославяй с възхвала своя Повелител и бъди от покланящите се в суджуд!
(99) 99. И покланяй се на своя Повелител, докато дойде при теб неизбежното!