(1) 1. Низпославането на тази Книга е от Аллах Всемогъщия, Премъдрия.
(2) 2. Низпослахме на теб Книгата с истината. На Аллах се покланяй, Нему бъди искрен в религията!
(3) 3. О да! Искрената вяра трябва да бъде само в Аллах. А тези, които приемат вместо Него други покровители, казват: “Ние се покланяме на тях само, за да ни приближават още повече до Аллах.” Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина, Аллах не напътва в правия път лъжци и неверници.
(4) 4. Ако Аллах искаше да се сдобие с деца, Той щеше да избере от Своите творения, което Нему е угодно. Пречист е! Той е Аллах, Единствения, Всемогъщия!
(5) 5. Сътвори Той небесата и земята в (името на) Истината. По Неговата воля нощта покрива деня и денят покрива нощта. Той е подчинил на Своята власт слънцето и луната, и те се движат до определен срок. Той е Всемогъщия, Многоопрощаващия.
(6) 6. Той ви сътвори от един човек. После от него е създаде съпругата му. И ви изпрати осем чифта от добитъка. Той ви сътворява в утробите на вашите майките, едно творение се появява след друго в три тъмнини. Това е Аллах, вашият Повелител! Властта принадлежи само Нему. Няма друг бог освен Него! Защо тогава се отклонявате (от пътя на истината)?
(7) 7. Ако вие отвърнете с неблагодарност (на милостта от Аллах), то Аллах не се нуждае от вас. Той не одобрява неверието на Своите раби. А ако сте благодарни, това Той харесва у вас. Никой не ще понесе греха на друг. После при вашия Повелител е завръщането ви, и Той ще ви извести какво сте вършили. Той знае съкровеното в сърцата.
(8) 8. А когато беда сполети човек, той зове своя Повелител, покайвайки се пред Него. А когато Той го дари от Своята благодат, човек забравя Този, Който е зовял по-рано и сторва на Аллах подобия, за да отклонява от Неговия път. Кажи: “Понаслаждавай се малко на своето неверие! Ти си от обитателите на Огъня.”
(9) 9. Нима онзи, който се моли (на Аллах) в часовете на нощта изправен и в седжде, и се опасява за отвъдния живот, и се надява на милост от своя Повелител (е като невярващия грешник)? Кажи: “Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят (истината)? Наистина поучават се само разумните хора.”
(10) 10. Кажи [о, Мухаммед] на Моите вярващи раби: "Бойте се от вашия Повелител! За онези, които вършат добро в този живот, ще има добрина. Земята на Аллах е обширна. Наистина на търпеливите ще се изплати безмерна награда.”
(11) 11. Кажи: “Заповядано ми бе да се покланям на Аллах, и да бъда искрен към Него във вярата.
(12) 12. И ми бе повелено да бъда първият покорен измежду мюсюлманите.”
(13) 13. Кажи: “Наистина, аз се страхувам, че ако се възпротивя на моя Повелител, то ще ме сполети наказанието във великия Ден.”
(14) 14. Кажи:“Аз се покланям на Аллах, и съм искрен към Нему в моята религия.
(15) 15. А вие се покланяйте, на каквото желаете вместо на Него!” Кажи: “Губещите са онези, които ще погубят себе си и своите семейства в Деня на съживяването. О да! Наистина, това е явната загуба!”
(16) 16. Над тях ще има навеси от Огъня, и под тях пластове от Огъня. С това Аллах заплашва Своите раби: “О, раби Мои, бойте се от Мен!”
(17) 17. А които отказват да се покланят на идолите и се разкайват пред Аллах, за тях е благата вест. И зарадвай с блага вест Моите раби,
(18) 18. които се вслушаха в Словото и следват най-хубавото от него! Тези са, които Аллах е напътил и тези са разумните хора.
(19) 19. Нима можеш да избавиш този, спрямо когото се сбъдне Словото за наказанието? И нима ти [о, Мухаммед] ще спасиш онзи, който е в Огъня?
(20) 20. А за онези, които се боят от своя Повелител, са приготвени дворци, изградени върху други дворци, под които текат реки. Така е обещал Аллах! А Аллах не нарушава Своето обещание.
(21) 21. Нима не виждаш [о, човеко], че Аллах изсипва вода от небето и я влива в потоци под земята? После чрез нея вади посеви от различни видове. После те изсъхват и ги виждаш пожълтели, после ги превръща в съчки. Наистина във всичко това има напомняне за разумните хора.
(22) 22. И нима онзи, чиято гръд Аллах е разтворил за Исляма и е озарен от светлина на своя Повелител (прилича на този, чието сърце е запечатано)? Горко на коравосърдечните за напомнянето на Аллах! Те са в явна заблуда.
(23) 23. Аллах е низпослал най-прекрасното Слово в Книга, айетите, на която са сходни, (по смисъл и форма) и се повтарят. Настръхва от него кожата на онези, които се страхуват от своя Повелител, после кожата и сърцата им се смекчават при споменаването на Аллах. Това е напътствието на Аллах. Напътва с него Той, когото пожелае. А когото Аллах остави в заблуда, никой не ще го напъти.
(24) 24. А нима онзи, който с лице се брани от най-лошото наказание в Деня на съживяването, [е като онзи, който ще влезе в Дженнета]? И ще се каже на угнетителите: “Вкусете онова, което сте придобили!”
(25) 25. И онези преди тях отричаха, и наказанието ги връхлетя, откъдето не са очаквали.
(26) 26. И Аллах ги накара да вкусят позора в земния живот, а мъчението в отвъдния е още по-голямо, само ако знаеха.
(27) 27. И дадохме в този Коран всякакви примери на хората, може би ще се опомнят!
(28) 28. Коран на арабски език без изопачавания в него. Може би, те ще се побоят(от Аллах)!
(29) 29. Аллах дава пример за човек принадлежащ на няколко собственика, каращи се помежду си, и човек, подчинен само на един мъж. Нима двамата са равни? Слава на Аллах! Ала повечето от тях не знаят.
(30) 30. И ти ще умреш [о, Мухаммед], и те ще умрат.
(31) 31. После в Деня Къямет ще спорите един с друг пред своя Повелител.
(32) 32. А кой е по-голям угнетител от онзи, който лъже за Аллах и взима за лъжа истината, щом тя дойде при него? Нима не е в Джехеннема мястото на неверниците?
(33) 33. А онзи, който донесе истината и този, който я потвърди, те са благочестивите.
(34) 34. За тях при Повелителя им е приготвено, всичко каквото пожелаят. Такава е наградата за добродетелните,
(35) 35. Защото Аллах е простил и най-лошите им деяния, и ги е възнаградил за най-добрите им дела, които те са извършили.
(36) 36. Нима Аллах не е достатъчен за Своя раб? Но те все още те заплашват с тези (идоли, на които се покланят) освен на Него. Но този, когото Аллах остави в заблуда, никой не ще го напъти.
(37) 37. И този, когото Аллах напътва в правия път, никой не ще го заблуди. Нима на Аллах не принадлежи могъществото и правото на възмездие?
(38) 38. И ако ги попиташ:" Кой е сътворил небесата и земята?"- те ще ти отговорят:"Аллах!" Кажи: “Вие мислили ли сте за тези, на които се покланяте освен на Аллах? Ако на Аллах е угодно да ми причини беда, нима онези могат да премахнат Неговата беда? Или ако поиска Той да ми дари милост, нима те ще възпрат Неговата милост?” Кажи: “Достатъчен ми е Аллах! На него се уповават уповаващите се!”
(39) 39. Кажи: “О, народе мой! Постъпвайте според своите възможности, и аз ще постъпя (по свое усмотрение). И скоро ще узнаете
(40) 40. при кого ще дойде унизителното наказание, и кого ще сполети вечното наказание!”
(41) 41. Наистина Ние ти низпослахме [о, Мухаммед] Книгата с истината за хората. И който върви в правия път, (прави това) за себе си, а който се заблуди, (нанася) вреда само на себе си. Ти не си им надзирател.
(42) 42. Аллах прибира душите (на Своите творения) по време на смъртта, а на онези, които все още не са мъртви, Той ги прибира по време на съня им. Задържа Той душата на онзи, комуто е отсъдил да умре и връща другата (в тялото) до определен срок. Наистина в това има знамения за хора, които разсъждават.
(43) 43. Или [неверниците] се сдобиха със застъпници вместо Аллах? Кажи: “И дори ако те не притежават никаква власт и са лишени от разум?”
(44) 44. Кажи: “На Аллах принадлежи застъпничеството изцяло. Негово е владението на небесата и на земята. После при Него ще бъдете върнати.”
(45) 45. И щом бива споменаван единствено Аллах, сърцата на онези, които не вярват в отвъдния живот, се отвращават, а щом биват споменавани други [измислените божества] освен Него, те се радват.
(46) 46. Кажи: “О, Аллах, Творецо, на небесата и на земята, знаещ и съкровеното, и явното, Ти ще отсъдиш сред Своите раби в онова, по което са били в разногласие.”
(47) 47. И дори да притежаваха всичко на земята, а и още толкова отгоре, угнетителите биха го дали за откуп от суровото наказание в Деня на Къямет. И Аллах ще им покаже, каквото не са и мислили.
(48) 48. И ще им се явят лошите последствия на онова, което са придобили, и ще ги обгради онова, на което са се подигравали.
(49) 49. И когато човек бъде сполетян от някаква беда, той се обръща към Нас с молитва. После, щом му дарим от Нашата благодат, казва: “Това ми бе дарено само заради моето знание.” Ала не, то е изпитание. Но повечето от тях не знаят.
(50) 50. Така говореха и онези преди тях. И не ги избави от възмездието онова, което са придобили.
(51) 51. И ги поразиха лошите последствия на онова, което са придобили. И тези от тях, които безчинстват ще ги поразят лошите последствия на онова, което са придобили, и не ще могат нищо да предотвратят.
(52) 52. Нима не знаят, че Аллах увеличава препитанието комуто пожелае, и Той го намалява комуто пожелае? Наистина в това има знамения за вярващите хора.
(53) 53. Кажи на Моите раби, които престъпваха в ущърб на себе си:" Не губете надежда за милостта на Аллах! Наистина, Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.
(54) 54. И се обърнете към своя Повелите с разкаяние, и Му се покорете, преди да ви сполети наказанието, защото после никой няма да ви се помогне.
(55) 55. И следвайте Най-прекрасното, което ви бе низпослано от вашия Повелител, преди наказанието да дойде при вас внезапно, без да усетите!”
(56) 56. (Подчинете се на Аллах) За да не каже някоя душа: “О, горко ми, че нехаех за подчинението пред Аллах! И аз бях от присмиващите се!(над вярата)”
(57) 57. Или да не би да каже: “Ако ме бе напътил Аллах, щях да съм от благочестивите, които се страхуват от Аллах.”
(58) 58. Или ще каже, когато види наказанието: “Ако можех да се върна [на земята], щях да съм от тези, които вършат добро.”
(59) 59. (Аллах ще отговори):"Не! Та нали вече дойдоха при теб Моите знамения, а ти ги взе за лъжа и се възгордя, и се оказа от неверниците!
(60) 60. В Деня Къямет ще видиш онези, които лъжеха за Аллах, с почернели лица. Нима мястото на възгорделите се не е в Джехеннема?
(61) 61.И Аллах ще спаси благочестивите в тяхната блажена обител [в Дженнета]. Не ще ги докосне злото и не ще скърбят.
(62) 62. Аллах е Творецът на всяко нещо и Той е Покровителят на всяко нещо.
(63) 63. Негови са ключовете на небесата и на земята. А които отричат знаменията на Аллах, те са губещите.
(64) 64. Кажи: “Нима на друг, а не на Аллах, ми повелявате да се покланям, о, невежи?”
(65) 65. На теб и на онези преди теб, беше внушено чрез откровението: “Ако съдружиш с Аллах, твоето дело пропада и ще бъдеш от губещите.
(66) 66. Покланяй се единствено на Аллах и бъди от благодарните!”
(67) 67. И не оцениха те Аллах с истинското Му величие. А цялата земя ще бъде в Дланта Му в Деня Къямет, а небесата ще са сгънати в Десницата Му. Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават!
(68) 68. И щом се протръби с тръбата, всички на небесата и на земята ще паднат безжизнени, освен, за когото Аллах не е пожелал. После още веднъж ще се протръби и ето ги станали чакат!
(69) 69. И ще засияе земята озарена със светлината на нейния Повелител. И ще бъде положена книгата [на делата], и ще бъдат доведени пророците и свидетелите, и ще се отсъди между хората справедливо, и не ще бъдат угнетени.
(70) 70. И напълно ще се въздаде на всеки за онова, което е вършил. Най-добре Той знае техните дела.
(71) 71. И тези, които не повярваха ще бъдат подкарани към Джехеннема на тълпи. Когато стигнат там, вратите му ще бъдат отворени, и неговите пазители ще им кажат: “Нима не дойдоха при вас пратеници измежду ви, за да ви четат айетите на вашия Повелител и да ви предупредят за вашата среща в този Ден?” Ще кажат: “Да!”
(72) 72. Ще им бъде казано: “Влезте през вратите на Джехеннема, тук ще пребивавате вечно!” И колко злощастно място е обиталището на горделивите!
(73) 73. А тези, които се бояха от своя Повелител ще бъдат поведени към Дженнета на групи. Когато стигнат там, вратите му ще се разтворят. И неговите пазители ще кажат: “Мир вам! Вие бяхте праведни, затова влезте, тук ще останете вечно!”
(74) 74. И те ще кажат: “Слава на Аллах, Който изпълни към нас Своето обещание и ни остави в наследство тази земя, в Дженнета да се настаним, където пожелаем.” И колко прекрасна е наградата за дейните!
(75) 75. И ще видиш меляикета, обградили Трона, прославящи с възхвала своя Повелител. И ще се отсъди между творенията справедливо, и ще се каже: “Слава на Аллах, Повелителят на световете!”