(1) 1. Наближава за хората Денят за равносметката, ала те с пренебрежение се отвръщат от това.
(2) 2. Всякога, щом получат ново напомняне от своя Повелител, те го слушат, подигравайки се.
(3) 3. Сърцата им са останали нехайни. И скришом си шепнеха угнетителите: “Този [Мухаммед] не е ли само човек като вас? Нима ще последвате магията, когато ясно я виждате?”
(4) 4. Той [Мухаммед] казал: “Моят Повелител знае всяко слово на небесата и на земята. Той е Всечуващия, Всезнаещия.”
(5) 5. А те казали: “Това са объркани сънища! Той си го е измислил. Той е само поет. И нека ни покаже знамение, подобно на тези, с които бяха изпращани предишните пратеници!”
(6) 6. Нито едно селище, което погубихме преди тях, не повярва. Нима те ще повярват?
(7) 7. И преди теб Ние изпращахме само мъже, на които давахме откровение. И питайте знаещите Напомнянето, ако самите вие не знаете!
(8) 8. И не ги сторвахме [пратениците] с тела, които не се хранят, и не бяха безсмъртни.
(9) 9. Сетне им изпълнявахме обещаното и спасявахме тях и когото пожелаем, и погубвахме престъпващите границите на позволеното.
(10) 10. Вече ви низпослахме Книга, в която има напомняне за вас. Нима не проумявате?
(11) 11. И колко селища, [жители на], които бяха грешници, Ние разрушихме и създадохме след тях други народи!
(12) 12. И щом усетеха Нашето наказание, се обръщат в бягство от него!
(13) 13. Не бягайте и се върнете там, където бяхте свикнали на разкош, и към своите жилища, за да бъдете питани!
(14) 14. Казваха: “О, горко ни! Наистина бяхме нечестивци.”
(15) 15. И продължаваха така да викат, докато не ги покосихме и изпепелихме.
(16) 16. Ние не сътворихме небесата и земята, и всичко помежду им на шега.
(17) 17. Ако търсехме забава щяхме да си я набавим от това, което е при Нас.
(18) 18. Напротив, Ние съкрушаваме лъжата с истина, и тя я раздробява така, все едно никога не е съществувала! Горко ви заради онова, което приписвате [на Аллах]!
(19) 19. На Него принадлежат всички на небесата и на земята. А онези, които са при Него, не се големеят да Му служат и не се изморяват.
(20) 20. Прославят Го нощем и денем, и не им омръзва.
(21) 21. Или [неверниците] започнаха да се покланят на божества от земята, които са способни да съживяват?
(22) 22. Небесата и земята щяха да се разрушат, ако имаше на тях други богове освен Аллах. Пречист е Аллах, Повелителят на Трона, и е далече от онова, което Му приписват!
(23) 23. Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани.
(24) 24. Или приеха вместо Него други богове? Кажи [о, Мухаммед]: “Дайте своя довод! Това е послание за онези, които са с мен, и послание за онези преди мен.” Но повечето от тях не знаят истината и се отдръпват.
(25) 25. И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: “Няма друг бог освен Мен! Покланяйте се [единствено] на Мен!”
(26) 26. И [неверниците] казват: “Всемилостивия се сдоби с рожба!” Пречист е Той! Ала не, те [меляикетата] са само удостоени раби.
(27) 27. Те не Го изпреварват със своите речи и постъпват съгласно Неговата повеля.
(28) 28. Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. И се застъпват само за онзи, от когото Той е доволен. И от страх пред Него тръпнат.
(29) 29. А който от тях каже: “Аз съм бог наред с Него!”, неговото възмездие ще бъде Джехеннема. Така наказваме угнетителите.
(30) 30. Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сътворихме всяко живо същество от водата. Не ще ли повярват?
(31) 31. И направихме по земята непоклатими планини, за да не се люлее с хората. И направихме в тях широки пътища, за да се насочват!
(32) 32. И сторихме небето пазен свод. А те от Неговите знамения се отвръщат.
(33) 33. Той е Този, Който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната. Всички по орбита плават.
(34) 34. И за никой човек преди теб [о, Мухаммед] не отредихме да е безсмъртен. Щом и ти ще умреш, нима те ще бъдат безсмъртни?
(35) 35. Всяка душа ще вкуси смъртта. И ви изпитваме със злото и доброто за изкушение, и при Нас ще бъдете върнати.
(36) 36. И когато те видят неверниците, само ти се подиграват и казват: “Този ли приказва лошо за вашите богове?” Те самите не вярват в Напомнянето на Всемилостивия.
(37) 37. Човек бе създаден припрян. Аз ще ви покажа Моите знамения, ала не искайте от Мен да прибързвам!
(38) 38. И казват [неверниците]: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”
(39) 39. Само ако знаеха неверниците времето, когато не ще могат да защитят от Огъня нито лицата, нито гърбовете си, и не ще им се помогне!
(40) 40. Той [Огънят] ще ги връхлети внезапно и ще ги слиса, и нито ще могат да го избегнат, нито ще бъдат изчакани.
(41) 41. Бяха подигравани пратеници и преди теб, но онези, които им се присмиваха, ги обграждаше [или порази]онова, на което са се подигравали.
(42) 42. Кажи: “Кой е способен да ви защити от Всемилостивия денем или нощем?”Ала те се отвръщат от напомнянето на своя Повелител.
(43) 43. Или имат богове, които могат да ги защитят от Нас? Те не са способни да помогнат на себе си, и никой не може да ги защити от Нас.
(44) 44. Но Ние оставяме тези и бащите им да се ползват от благата, така че живота им бе продължен. Нима не виждат, че Ние стесняваме [за неверниците] земята по нейните краища[отдаваме я във владение на правоверните]? Нима те ще надделеят?
(45) 45. Кажи [о, Мухаммед]: “Аз ви предупреждавам само посредством откровение.”Но не чуват глухите зова, когато ги предупреждават.
(46) 46. И щом ги докосне и полъх от мъчението на твоя Повелител, непременно казват: “О, горко ни! Наистина бяхме несправедливи.”
(47) 47. Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня Къямет, и с никой не ще се постъпи несправедливо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ние за Съдник.
(48) 48. И вече дадохме на Муса и Харун разграничението (способността да разграничават истината от лъжата), и сиянието (Теврат), и напомняне за богобоязливите,
(49) 49. които и в уединение се боят от своя Повелител, и се страхуват от Часа.
(50) 50. Този [Коран] е благословено Напомняне, низпослано от Нас. Нима ще го отречете?
(51) 51. И още отрано насочихме Ибрахим по правия път. Познавахме го Ние.
(52) 52. Каза на своя баща и на своя народ: “Какви са тези изваяния, пред които се кланяте?”
(53) 53. Казаха: “Заварихме предците си на тях да се покланят.”
(54) 54. Каза: “Вие и предците ви сте в явна заблуда.”
(55) 55. Казаха: “Нима ти ни носиш истината, или се шегуваш?”
(56) 56. Каза: “О, не! Вашият Повелител е Повелителят на небесата и на земята, Който ги е сътворил, и аз свидетелствам за това.
(57) 57. Кълна се в Аллах, ще се разправя с вашите идоли, след като си идете и ги оставите без надзор.
(58) 58. И ги стори на отломки, освен най-големия от тях, за да се обърнат към него.
(59) 59. Казаха: Кой стори това с нашите божества? Наистина, той е угнетител.
(60) 60. [Част от многобожниците] казали: “ Чухме един младеж на име Ибрахим, да се подиграва с тях.”
(61) 61. Казаха: “Доведете го пред хората да засвидетелстват!”
(62) 62. Казаха: “О, Ибрахим! Ти ли стори това с нашите божества?”
(63) 63. Каза: “Не! Направи го най-голямото от тях. Попитайте ги, ако имат дар слово!”
(64) 64. След като дошли на себе си те казали: “Наистина вие сте угнетителите.”
(65) 65. После пак обърнаха глави назад [и казаха]: “Ти много добре знаеш, че те не могат да говорят.”
(66) 66. Ибрахим казал: “Нима вместо на Аллах, вие се покланяте на тези, които с нищо не могат да ви помогнат, нито да ви навредят?
(67) 67. Уф и на вас, и на онова, на което се покланяте вместо на Аллах! Нима не проумявате?”
(68) 68. Казаха: “Изгорете го и подкрепете своите божества, ако ще действате!”
(69) 69. Ние казахме: “О, огън! Стани за Ибрахим прохлада и спасение!”
(70) 70. И желаеха неговата гибел, а Ние сторихме да са най-губещите.
(71) 71. И спасихме него и Лут [и ги насочихме] към земята, която Ние благословихме за световете.
(72) 72. И му дарихме Исхак, и освен него Якуб, и всичките сторихме праведници.
(73) 73. И ги сторихме водители, напътващи според Нашата повеля. И им разкрихме да вършат добрини и да извършват молитвата намаз, и да дават милостинята зекят, и се покланяха те [единствено] на Нас.
(74) 74. И на Лут дадохме мъдрост и знание, и го спасихме от селището, което вършеше скверности. Наистина, те бяха злодеи и нечестивци.
(75) 75. И го въведохме в Нашата милост. Той бе от праведниците.
(76) 76. По-рано спасихме и Нух, когато призова и Ние му откликнахме, и спасихме него и семейството му от огромната горест.
(77) 77. И го защитихме от хората, които взимаха за лъжа Нашите знамения. Те бяха хора на злото, затова издавихме всичките.
(78) 78. И [спомени] Дауд, и Сюлейман, които отсъдиха за нивата, в която се разпръснаха през нощта овцете на хората. И свидетелствахме Ние за присъдата им.
(79) 79. Ние сторихме Сюлейман да проумее това. И на двамата дадохме мъдрост и знание. И накарахме планините и птиците да Ни прославят заедно с Дауд. Ние направихме това.
(80) 80. И го научихме [Дауд] да изработва доспехи за вас, да ви пазят в битка. Не ще ли бъдете признателни?
(81) 81. И подчинихме на Сюлейман бурния вятър, който духаше по волята му към земята, която Ние благословихме. Ние всяко нещо знаем.
(82) 82. И му подчинихме от шейтаните някои, които се гмуркаха за него и вършеха и друго освен това. И тях Ние надзиравахме.
(83) 83. И [спомени] Еюб, който призова своя Повелител: “Засегна ме беда, а Ти си Най-Милосърдният от милосърдните.”
(84) 84. И му откликнахме Ние, и премахнахме бедата му, и възстановихме семейството му, и в добавка още толкова като милост от Нас и напомняне за покланящите се.
(85) 85. И [спомени] Исмаил, и Идрис, и Зуль-Кифл. Всички бяха от търпеливите.
(86) 86. И ги въведохме в Нашата милост. Те бяха от праведниците.
(87) 87. И [спомени Юнус “Зун-Нун”] човека в кита, който отиде разгневен и мислеше, че Ние не ще го притесним. И извика в тъмнините [в корема на кита]: “Няма друго бог, освен Тебе. Свят и Безупречен си Ти! Наистина, аз бях несправедлив.”
(88) 88. И му откликнахме Ние, и го спасихме от скръбта. Така спасяваме правоверните.
(89) 89. И спомени [Закария], който призова своя Повелител: “Повелителю! Не ме оставяй сам! Ти си Най-Добрият от наследниците.”
(90) 90. И му откликнахме Ние, и му дарихме Яхя, и сторихме съпругата му способна на това. И те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън. И бяха смирени пред Нас.
(91) 91. И [спомени Мерйем] онази, която се опази девствена и в която вдъхнахме от Нашия дух, и сторихме нея и сина й знамение за световете.
(92) 92. Наистина, това е вашата религия-единствената религия [ислямския шерият], а Аз съм вашият Повелител. Затова единствено на Мен се покланяйте!
(93) 93. Но те изпаднаха в разногласие помежду си, ала всички при Нас ще се върнат.
(94) 94. Който върши праведни дела и е повярвал, не ще се отхвърли неговото старание. Наистина, Ние му го записваме.
(95) 95. И възбранено е на [жителите] от всяко селище, което сме погубили, да се завърнат [на земята],
(96) 96. докато не се разруши [преградата] на Яджудж и Маджудж, които от всеки склон ще се втурнат.
(97) 97. Тогава ще е наближило истинното обещание. И с втрещени погледи неверниците ще кажат: “О, горко ни! Ние бяхме нехайни към това! Наистина, бяхме угнетители.”
(98) 98. [О, неверници]! Наистина, вие и това, на което се покланяте вместо на Аллах, сте само горивото на Джехеннема. В него ще влезете.
(99) 99. Ако тези бяха богове, те нямаше да влязат в него. Всички там ще пребивават вечно.
(100) 100. В него ще стенат и не ще чуват нищо.
(101) 101. Наистина, ще бъдат отдалечени от Джехеннема тези, на които Ние сме предначертали добро [въздеяние].
(102) 102. Не ще чуват от него дори шумолене. В това, което са желали, те ще пребивават вечно.
(103) 103. И най-големият ужас не ще ги наскърби. И меляикетата ще ги посрещат: “Това е вашият Ден, който ви е обещан!”
(104) 104. Денят, в който ще навием небето като свитък за писане. Ние ще пресъздадем творенията, както го сторихме първия път. Така беше обещано от Нас. Наистина, Ние ще го направим.
(105) 105. Вече написахме Ние в Зебур [Книгите] подир Напомнянето, че Моите праведни раби ще наследят земята.
(106) 106. В този [Коран] има послание за хората, покланящи се на Аллах.
(107) 107. И те изпратихме [о, Мухаммед] наистина като милост за световете.
(108) 108. Кажи: “Разкрито ми бе в откровение, че вашият Бог е Единственият Бог. Няма ли да станете мюсюлмани?”
(109) 109. А отвърнат ли се, кажи: “Всички ви еднакво известих. И не знам дали е близко или далечно това, което ви е обещано.
(110) 110. Наистина, Той знае словата, които се произнасят явно, и знае това, което спотайвате.
(111) 111. И не знам дали това не е изпитание за вас, или възможност да се наслаждавате на благата до определено време.”
(112) 112. Той [Мухаммед] каза: “Повелителю! Отсъди с правдата справедливо! При нашият Всемилостив Повелител трябва да се търси помощ против това, което приписвате.”