(1) 1. О, Пророче! Бой се от Аллах и не слушай неверниците и лицемерите! Наистина, Аллах е Всезнаещ, Премъдър.
(2) 2. И следвай онова, което ти се разкрива от твоя Повелител! Наистина, Аллах знае онова, което вършите.
(3) 3. И се уповавай на Аллах! Достатъчен е Аллах за Попечител и Покровител.
(4) 4. Аллах не е сторил две сърца в гърдите на един човек. И не е отредил да ви станат като майки вашите съпруги, които [вие обявявате забранени за себе си], и не е отредил да ви станат синове осиновените от вас. Това са само думи, които вие изричате. Аллах казва истината и Той сочи правия път.
(5) 5. Назовавайте ги [осиновените] с имената на бащите им! То е най-справедливо при Аллах. А ако не знаете бащите им, те са ваши братя в религията и ваши приятели. И нямате грях за онова, в което сте сбъркали, а за онова, което вашите сърца са кроели. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
(6) 6. Пророкът е по-близък за правоверните от самите тях, и съпругите му за тях са като майки. И роднините според Книгата на Аллах са по-близки едни за други при наследството, отколкото вярващите и преселниците, освен ако направите благодеяние за своите приятели. Така е предписано в Книгата.
(7) 7. И приехме Ние от пророците обещанието им, и от теб, и от Нух, и Ибрахим, и Муса, и Иса, сина на Мерйем. Приехме от тях твърдо обещание,
(8) 8. за да пита Той правдивите за тяхната правдивост. А за неверниците Той е приготвил мъчителни страдания.
(9) 9. О вие, които повярвахте! Помнете милостта на Аллах към вас, когато насреща ви настъпиха с войски. Ние пратихме срещу тях вятър и войски, които не видяхте. Аллах вижда онова, което вършите.
(10) 10. Когато настъпиха и отгоре, и отдолу срещу вас, и когато погледите се вцепениха и сърцата заседнаха в гърлото, и вие започнахте да правите предположения за Аллах.
(11) 11. Там правоверните бяха изпитани и разтърсени от силно сътресение.
(12) 12. И лицемерите, и онези, чиито сърца бяха поразени от болест, казаха: “Аллах и Неговият Пратеник ни обещаха само измама.”
(13) 13. И някои от тях казаха: “О, жители на Ясриб [Медина], [тук] няма място за вас, върнете се!” И част от тях помоли Пратеника за разрешение [да се върнат], казвайки: “Нашите домове останаха беззащитни.” Те не бяха беззащитни. Искаха само да избягат.
(14) 14. И ако те [съюзниците] нахлуят от всички краища [на града], и после поискат да направят сплетни [да се откажат от вярата], несъмнено ще го направят. И само малко ще се забавят в това.
(15) 15. И преди бяха дали обещание на Аллах, че не ще обърнат гръб. За обещанието пред Аллах се търси отговорност.
(16) 16. Кажи:“Бягството няма да ви донесе полза, ако бягате от смъртта или гибелта. В този случай ще бъдете оставени да се наслаждавате само за кратко.”
(17) 17. Кажи:“Кой ще ви предпази от Аллах, ако Той пожелае вреда за вас, или пожелае милост за вас?” И освен Аллах не ще намерят за себе си нито покровител, нито избавител.
(18) 18. Аллах знае онези сред вас, които спират хората от участие в битка, и онези, които казват на своите братя: “Хайде при нас!” Те встъпват в битката само за кратко,
(19) 19. защото са скъперници спрямо вас. И когато ги овладее страхът, ги виждаш да гледат към теб, въртейки очи като някой изпаднал в несвяст пред смъртта. А когато страхът си отиде, те ви нападат с остри езици, скъперници в добрината. Тези не вярват и Аллах провали делата им, а за Аллах това е лесно.
(20) 20. Смятат, че съюзените племена не са си отишли, а ако съюзените племена дойдат, биха пожелали да са в пустинята сред бедуините и да питат за вести от вас. Но дори да бяха сред вас, щяха да се сражават само за кратко.
(21) 21. Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас, за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах.
(22) 22. И когато правоверните видяха племената, казаха: “Това е, което ни обещава Аллах, и Неговият Пратеник. Казва истината Аллах, и Неговият Пратеник.” И това им надбави само вяра и покорство.
(23) 23. Сред правоверните има мъже, предани в своето обещание към Аллах. Някои от тях загинаха в изпълнение на дълга си, а други още чакат. И с нищо от това не измениха на своето обещание.
(24) 24. Това се случва, за да награди Аллах преданите за предаността им и да накаже лицемерите, ако пожелае, или да им приеме покаянието. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
(25) 25. Аллах върна неверниците, изпълнени с ярост. Те не получиха никакво благо. Достатъчен бе Аллах за правоверните в сражението. Аллах е Всесилен, Всемогъщ.
(26) 26. Онези от хората на Книгата, които подкрепяха [неверниците], Той ги смъкна от техните крепости и всели страх в сърцата им. Една част вие убихте, а друга част пленихте.
(27) 27. Той ви остави в наследство земята им, домовете, имотите и земя, на която още не сте стъпили. Аллах над всяко нещо има сила.
(28) 28. О, Пророче! Кажи на своите съпруги: “Ако сте пожелали земния живот и неговата украса, елате да ви дам [задължителната плата] и да ви освободя с добро!
(29) 29. А ако сте пожелали Аллах и Неговия Пратеник, и Сетния дом, то Аллах е приготвил за благодетелните сред вас велика награда.”
(30) 30. О, жени на Пророка! Която от вас извърши явно безсрамие, то нейното мъчение ще бъде удвоено. А това за Аллах е лесно.
(31) 31. А която от вас се покори на Аллах и на Неговия Пратеник, и върши праведни дела, Ние ще дарим с двойно възнаграждение. И сме приготвили за нея щедро препитание.
(32) 32. О, жени на Пророка! Вие не сте като никоя друга от жените. Ако сте богобоязливи, не говорете нежно [с чужди мъже], та да не закопнее онзи, в чието сърце има болест. И говорете, както подобава!
(33) 33. И стойте в домовете си, и не се показвайте, както се показваха жените по времето на невежеството, и извършвайте молитвата намаз, и раздавайте милостинята зекят, и се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник! О, обитатели на дома[на Пророка]! Аллах иска да отмахне от вас всяка нечистота, и напълно да ви пречисти.
(34) 34. И помнете онова от айетите на Аллах и от мъдростта, което бива четено в домовете ви! Наистина, Аллах е Всепроникващ, Сведущ.
(35) 35. За мюсюлманите и мюсюлманките, вярващите мъже и вярващите жени, набожните мъже и набожните жени, искрените мъже и искрените жени, търпеливите мъже и търпеливите жени, смирените мъже и смирените жени, мъжете, раздаващи милостиня, и жените, раздаващи милостиня, говеещите мъже и говеещите жени, и целомъдрените мъже и целомъдрените жени, и мъжете, често споменаващи Аллах, и споменаващите жени Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна награда.
(36) 36. За правоверния мъж или правоверната жена няма избор в каквото и да е дело, след като Аллах и Неговият пратеник вече са взели решение. А който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник, той вече е в явна заблуда.
(37) 37. И ето, казваш на онзи, когото Аллах облагодетелства, и когото ти облагодетелства [Зейд Ибн Хариса]: “Задръж съпругата си при теб и бой се от Аллах!” И спотаи ти в душата си онова, което Аллах разкри, и се притесни от хората, а Аллах повече заслужава да се боиш от Него. И когато Зейд се раздели с тази жена, Ние те оженихме за нея, за да нямат правоверните притеснение [да се женят] със съпругите на осиновените си деца, след като те са се разделили с тях. Повелята на Аллах непременно се изпълнява!
(38) 38. Върху Пророка няма грях за онова, което Аллах му е наложил. Такъв е закона на Аллах и спрямо отминалите преди [пророци]. Повелята на Аллах е предопределено решение.
(39) 39. Тези са, които оповестяваха посланията на Аллах и се бояха от Него, и не се бояха от никого освен от Аллах. Достатъчен е Аллах да направи равносметка.
(40) 40. Мухаммед не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците. Аллах знае всяко нещо.
(41) 41. О вие, които повярвахте! Споменавайте Аллах многократно!
(42) 42. И Го прославяйте сутрин и вечер!
(43) 43. Той е, Който ви благославя, и Неговите меляикета също ви благославят, за да ви изведе от тъмнините към светлината. Той е Милосърден към правоверните.
(44) 44. Поздравът им в Деня, когато ще Го срещнат, е словото: “Мир!” За тях Той е приготвил щедра награда.
(45) 45. О, Пророче! Ние те изпратихме като свидетел, благовестител и предупредител,
(46) 46. и зовящ към Аллах с Неговото позволение, и като озаряващ светилник.
(47) 47. Възрадвай правоверните с блага вест, че за тях ще има велика милост от Аллах!
(48) 48. И не следвай неверниците и лицемерите, и отмини обидите им, и се уповавай на Аллах! Достатъчен е Аллах за Покровител и Пазител!
(49) 49. О вие, които повярвахте! Ако се жените за вярващи жени, после им дадете развод, преди да сте ги докоснали, нямате към тях срок за изчакване. Възнаградете ги и ги освободете с добро!
(50) 50. О, Пророче! Ние ти разрешихме за съпруги онези, на които си дал задължителната плата, и владените от твоята десница сред пленничките, които Аллах ти е дарил, и дъщерите на чичовците ти, и дъщерите на лелите ти, и дъщерите на вуйчовците ти, и дъщерите на вуйните ти, които се преселиха с теб. И [без зестра ти е позволена] всяка вярваща жена, ако дари себе си на Пророка и Пророка пожелае да се ожени за нея единствено за теб, а не за другите правоверни. Ние знаем какво им наложихме относно техните съпруги и онези, които десниците им владеят, за да няма притеснение за теб. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
(51) 51. Ти можеш да отсрочиш, която от тях пожелаеш и да приютиш при себе си, която пожелаеш. И не е грях за теб да приемеш, която поискаш от онези, на които си отказал. Това е най-подходящото да се радват и да не скърбят, и да са доволни всички от онова, което си им дал. Аллах знае всичко в сърцата ви. Аллах е Всезнаещ, Всеблаг.
(52) 52. И не са ти разрешени отпосле други жени освен тези, нито да ги подменяш със съпруги, дори да те е възхитила тяхната красота, освен владените от десницата ти. Аллах всяко нещо наблюдава.
(53) 53. О вие, които повярвахте! Не влизайте в дома на Пророка, за да ядете, освен ако ви бъде позволено, но без да изчаквате сготвянето му. А поканят ли ви, влезте и когато се нахраните, разотидете се, без да се заседявате в разговори! Това огорчава Пророка. Той се свени от вас, но Аллах не се свени от истината. И ако помолите жените му за някоя вещ, помолете ги иззад завеса! Това е най-чисто и за вашите сърца, и за техните сърца. И нямате право да огорчавате Пратеника на Аллах, нито да се жените някога за съпругите му след него! Това е огромно [прегрешение] пред Аллах.
(54) 54. И да показвате нещо или да го скривате Аллах всяко нещо знае.
(55) 55. Няма грях за жените [на пророка] да се показват без покривало пред бащите им, синовете им, братята им, синовете на братята им, синовете на сестрите им, пред жените [вярващи] и пред владените от техните десници. Бойте се от Аллах, защото Аллах на всяко нещо е Свидетел.
(56) 56. Наистина, Аллах и Неговите меляикета благославят Пророка. О вие, които повярвахте! Благославяйте го и вие, и го приветствайте с мир!
(57) 57. Наистина, онези, които огорчават Аллах и Неговия Пратеник, Аллах ги проклина в земния живот и в отвъдния, и е приготвил за тях унизително мъчение.
(58) 58. А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях.
(59) 59. О, Пророче! Кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на правоверните, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати [да се отличават от робините и блудниците] и да не ги огорчават. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
(60) 60. Ако лицемерите и онези, чиито сърца са поразени от недъг, и разпространителите на лъжливи слухове в Медина не престанат, то ти ще ги надвиеш благодарение на Нашата подкрепа, и после там само за кратко ще съжителстват с теб
(61) 61. прокълнати. Където и да бъдат намерени те, ще бъдат сграбчени и напълно изтребени.
(62) 62. Такъв бе закона на Аллах и спрямо отминалите преди, и не ще откриеш ти промяна в закона на Аллах.
(63) 63. Хората те питат за Часа. Кажи: “Единствено Аллах знае за него.” И откъде да знаеш ти? Часът може да е скоро.
(64) 64. Наистина, Аллах прокле неверниците и приготви за тях Пламъци.
(65) 65. Там ще пребивават вечно и не ще намерят нито покровител, нито избавител.
(66) 66. В Деня, когато лицата им бъдат преобръщани в Огъня, ще кажат: “О, да се бяхме покорили на Аллах и да се бяхме покорили на Пратеника!”
(67) 67. И ще кажат: “Повелителю наш! Ние се покорявахме на своите управници и големци, а те ни отклониха от пътя.
(68) 68. Повелителю наш! Въздай им двойно от мъчението и ги прокълни с голямо проклятие!”
(69) 69. О вие, които повярвахте! Не бъдете като онези, които огорчаваха Муса! Но Аллах го оневини за онова, което говореха и бе почитан при Аллах.
(70) 70. О вие, които повярвахте! Бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова!
(71) 71. Тогава Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление.
(72) 72.Наистина, Ние предложихме на небесата и на земята, и на планините отговорността, но те се отказаха да я носят и се уплашиха от нея. А човекът я понесе, защото той бе дързък и невеж.
(73) 73. Това се случва, за да накаже Аллах лицемерните мъже и жени, и съдружаващите мъже и жени, и да приеме Аллах покаянието на повярвалите мъже и жени. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.