(1) 1. Когато идват при теб, лицемерите казват: “Свидетели сме, че ти си Пратеника на Аллах.” Аллах знае, че ти си Неговият Пратеник. Аллах е свидетел, че лицемерите са лъжци.
(2) 2. Те превръщат клетвите си в прикритие и възпират от пътя на Аллах. Наистина лоши са делата им!
(3) 3. Така е, защото повярваха, после станаха неверници, затова бяха запечатани сърцата им, та не разбират.
(4) 4. И като ги гледаш, видът им те възхищава, и като говорят, вслушваш се в думите им. Те са като подпрени дървета. Смятат, че всеки вик е против тях. Те са врагът. Пази се от тях! Да ги порази Аллах! Колко са били подлъгани!
(5) 5. И когато им се каже: “Елате Пратеника на Аллах да моли за вас опрощение!”, те извръщат глави и ги виждаш как надменно се отказват.
(6) 6. Все едно е дали ще молиш опрощение за тях, или не ще молиш. Аллах не ще им опрости. Аллах не напътва нечестивите хора.
(7) 7. Те са, които казват: “Не харчете за онези, които са при Пратеника на Аллах, за да го напуснат!” Но на Аллах принадлежат съкровищниците на небесата и на земята. Ала лицемерите не проумяват.
(8) 8. Казват: “Щом се върнем в ал-Медина, по-могъщият там непременно ще пропъди по-слабия.” А могъществото принадлежи на Аллах и на Неговия Пратеник, и на вярващите. Ала лицемерите не разбират.
(9) 9. О вие, които повярвахте! Нека не ви отвличат от споменаването на Аллах нито вашите имоти, нито вашите деца! А които сторват това, те са губещите.
(10) 10. И раздавайте от онова, което ви дарихме за препитание, преди да е дошла при някого от вас смъртта и той да каже: “Повелителю! Ако ми дадеш малко време, щях да раздавам милостиня и да бъда от праведните!”
(11) 11. Но Аллах на никого не ще даде отсрочка, щом му дойде времето. Сведущ е Аллах за вашите дела.