(1) 1. Ха. Мим.
(2) 2. Низпославането на Книгата е от Аллах, Всемогъщия, Премъдрия.
(3) 3. Ние сътворихме небесата и земята, и всичко между тях, единствено с истината и за определен срок. А които не вярват, се отвръщат от това, за което са предупредени.
(4) 4. Кажи[Мухаммед]: “Вие мислили ли сте за онези, които зовете вместо Аллах? Покажете ми какво сътвориха те от земята. Или имат съучастие [в създаването]на небесата? Донесете ми книга отпреди тази или остатък от знание, ако говорите истината!”
(5) 5. И кой се заблуждава повече от онези, които вместо на Аллах, се молят на такива, които не ще им откликнат до Деня Къямет, а и въобще не съзнават, че им се молят?
(6) 6. И когато хората бъдат събрани, те ще се окажат техни врагове и ще отричат поклонението им.
(7) 7. И когато им четат Нашите ясни знамения, неверниците казваха за истината, след като дойде при тях: “Това е явна магия.”
(8) 8. Или казваха: “Той [Мухаммед] си го е измислил [Свещения Коран].” Кажи [о, Мухаммед]: “Ако съм го измислил, вие с нищо не ще ме избавите от Аллах. Той най-добре знае в какви вредни разговори се впускате за него. Достатъчен е Той за свидетел между мен и вас. Той е Опрощаващия, Милосърдния.”
(9) 9. Кажи: “Аз не съм първият пратеник и не зная, какво ще стане с мен или с вас. Следвам само каквото ми бъде разкрито. Аз съм само явен предупредител.”
(10) 10. Кажи: “Мислите ли какво ще стане, ако този [Коран] наистина е от Аллах, а вие го отричате! Един от синовете на Исраил е засвидетелствал съществуването на подобна книга и е повярвал в нея, а вие се възгордявате. Наистина, Аллах не напътва в правия път хората-угнетители!”
(11) 11. Неверниците казаха за правоверните: “Ако той [Корана] беше добро нещо, нямаше да ни изпреварят към него.” И тъй като не пожелаха да се ръководят от неговите наставления, казват: “Това е древна измислица.”
(12) 12. А преди него бе [низпослана] Книгата на Муса напътствие и милост. А този [Коран] е на арабски език потвърждаващ[Книгата на Муса], за да предупреди угнетителите и да е радостна вест за благодетелните.
(13) 13. Наистина онези, които казват: “Нашият Повелител е Аллах!”- и твърдо стоят зад това, не ще познаят страха и не ще скърбят.
(14) 14. Те са обитателите на Дженнета, там ще пребивават вечно, като въздаяние за техните дела.
(15) 15. И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си. Носила го е майка му [в корема си] с усилие и го е родила с усилие. И от зачатието до отбиването му от гръдта минават тридесет месеца. Когато израсне до пълна зрелост и достигне четиридесет години, той казва: “Повелителю мой! Внуши ми чувство на благодарност за милостта, която Ти си оказал на мен и на родителите ми! Помогни ми да върша праведни дела, които на Теб са угодни! И отреди моето потомство да бъде добро! Аз се покайвам пред Теб. Наистина, аз съм един от мюсюлманите.”
(16) 16. От такива хора Ние ще приемем най-хубавото от онова, което са вършили. На тях ще им бъдат опростени лошите постъпки, и те ще се окажат сред обитателите на Дженнета. Това е истинно обещание, което те са получили.
(17) 17. Родителите му зоват Аллах на помощ: “Горко ти! Повярвай, защото обещанието на Аллах е истинно.” А той казва: “Това са само легенди на предците.”
(18) 18. Спрямо такива хора се сбъдна предопределението, както се сбъдна за отминалите преди тях поколения от джинове и хора. Наистина, те са губещите.
(19) 19. Всеки ще се окаже на своята степен в съответствие с онова, което е извършил. Така Аллах ще въздаде на хората за техните деяния и не ще бъдат ощетени.
(20) 20. И в Деня, когато неверниците бъдат докарани пред Огъня, [ще им бъде казано:] “Пропиляхте вашите блага в земния живот и им се насладихте, а Днес ще ви се въздаде с унизителното мъчение, защото на земята бяхте надменни без право и защото бяхте нечестивци.”
(21) 21. И спомни си [Худ ] брата на адитите, който предупреждаваше своя народ при пясъчните хълмове Ал-Ахкаф, където бяха минали много предупредители и дотогава, и след това: “Покланяйте се единствено на Аллах! Наистина, страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.”
(22) 22. Казаха: “Нима дойде при нас да ни отлъчиш от нашите божества? Донеси ни онова, което ни обещаваш, ако говориш истината!”
(23) 23. Каза: “Знанието е само при Аллах, а аз ви оповестявам само онова, с което съм изпратен. Ала виждам, че сте невежи хора.”
(24) 24. И когато го видяха [ т.е. наказанието] във вид на широк облак, прииждащ към техните долини, казаха: “Това е облак, който ще изсипе дъжд над нас.” Но не! То е онова, за което бързахте. Това е ураганен вятър, който носи мъчително наказание с него.
(25) 25. Той опустошава всяко нещо по волята на своя Повелител. А на сутринта от тях останаха само [руините на] домовете им. Така наказваме грешните хора.
(26) 26. И ги бяхме утвърдили повече, отколкото вас утвърдихме [о, жители на Мека]. И им дадохме слух и зрение, и сърца. Но с нищо не ги избавиха нито слухът им, нито зрението, нито сърцата, защото отхвърляха знаменията на Аллах. И ги постигна онова, на което се подиграваха.
(27) 27. Наистина, погубихме селищата около вас, и разяснихме знаменията, за да се завърнат [към вярата на Аллах]!
(28) 28. И защо не им помогнаха онези, които те приеха за богове и на които се покланяха вместо на Аллах? Да, изоставиха ги. Това е само тяхна лъжа и измислица.
(29) 29. [И спомни си о, Мухаммед] как насочихме към теб група джинове, за да слушат [четенето на] Корана. И когато пристигнаха там, казаха: “Слушайте!” И щом [четенето] бе приключено, те се завърнаха при своя народ с предупреждение.
(30) 30. Казаха: “О, народе наш! Наистина, чухме Книга, низпослана подир Муса в потвърждение на онова, което е преди нея. Насочва тя към истината и към правия път.
(31) 31. О, народе наш! Откликнете на зовящия към Аллах и му вярвайте! Ще ви опрости Той греховете и ще ви предпази от мъчително наказание.
(32) 32. А който не откликне на зовящия към Аллах той няма да се спаси на земята от Него и няма да намери за себе си друг покровител освен Него. Такива са в явна заблуда.”
(33) 33. Не виждат ли, че Аллах, Който сътвори небесата и земята, и не се умори от тяхното сътворяване, има сила да съживи мъртвите? Да, Той над всяко нещо има сила.
(34) 34. В Деня, когато неверниците бъдат докарани пред Огъня [ще им се каже:]: “Не е ли това [наказание] истината?”Те ще кажат: “Да! Кълнем се в нашия Повелител!” Ще каже [Аллах]: “Вкусете тогава мъчението, защото бяхте неверници!”
(35) 35. Затова и ти бъди търпелив [о, Мухаммед], както търпяха пратениците, удостоени с твърдост, и не бързай за тези [неверници]! В Деня, когато ги постигне онова, за което са били предупредени, ще им се стори, че са престояли само един час от деня. Този [Коран] е послание. А нима ще бъдат погубени други освен нечестивците?