(1) 1. Наближи Часът и луната се разцепи.
(2) 2. Но когато и да видят [многобожниците] някакво знамение, те се отдръпват и казват: “Продължителна магия.”
(3) 3. Те не са признали [знаменията], и следват своите страсти, но за всяко дело има край.
(4) 4. При тях вече дойдоха вести, които да ги възпират [от неверието].
(5) 5. Съвършена мъдрост, ала предупрежденията не са им донесли полза.
(6) 6. Затова се отвърни от тях! А в Деня, когато глашатаят ги призове към нещо ужасно,
(7) 7. те със сведен поглед ще излязат от гробовете като разпилени скакалци.
(8) 8. Те ще се устремят натам, откъдето ги зоват, и ще кажат неверниците: “Това е тежък Ден.”
(9) 9. Преди тях и народът на Нух отричаше Нашия раб и казваха: “Той е луд!” Те го прогониха,
(10) 10. и тогава Нух призова своя Повелител, казвайки: “Аз съм победен, помогни ми!”
(11) 11. И разтворихме Ние вратите на небето, откъдето започна да се излива вода,
(12) 12. и сторихме да бликнат извори от земята. Водите[на небесата и земята] се сляха по предопределената повеля[на Аллах],
(13) 13. и Ние качихме [Нух и неговото семейство] и го отнесохме върху кораб от дъски и гвоздеи,
(14) 14. Той плаваше пред Очите Ни като награда за онзи, който бе отричан.
(15) 15. И оставихме това като знамение[за бъдещите поколения]. Но има ли кой да се поучи?
(16) 16. Колко ужасни бяха Моето наказание и Моето предупреждение!
(17) 17. И сторихме Корана лесен за поучение. Но има ли кой да се поучи?
(18) 18. И адитите отхвърлиха [пророкът Худ]. Колко ужасни бяха Моето наказание и Моето предупреждение!
(19) 19. Наистина, Ние изпратихме срещу тях ураганен вихър в ден, преизпълнен със злощастие.
(20) 20. [Ураганът] изтръгващ [от земята] хората, [и те падаха мъртви] сякаш са стволове на изскубнати палми.
(21) 21. Колко ужасни бяха Моето наказание и Моето предупреждение!
(22) 22. И сторихме Корана лесен за поучение. Но има ли кой да се поучи?
(23) 23. И самудяните отричаха предупреждението.
(24) 24. И казаха: “Нима ние ще последваме човек от нас? Тогава ние ще изпаднем в заблуда и безумие.
(25) 25. Нима само на него бе разкрито Поучението измежду нас? Не! Той е надменен лъжец.”
(26) 26. Утре те ще научат, кой е надменен и злостен лъжец.
(27) 27. [О, Салих!] Ние изпращаме камилата, за да ги изпитаме. Ти само почакай и бъди търпелив!
(28) 28. И ги извести, че водата е поделена между тях [и камилата]! И нека на всеки водопой да идват [ в определеното им време].
(29) 29. Тогава те извикаха техен другар [ да заколи камилата] и той се зае, и я закла.
(30) 30. Колко ужасни бяха Моето наказание и Моето предупреждение!
(31) 31. Наистина, Ние ги поразихме с един единствен вопъл, и те заприличаха на [изсъхнала] слама, от която се прави ограда [на плевнята].
(32) 32. И сторихме Корана лесен за поучение. Но има ли кой да се поучи?
(33) 33. Народът на Лут [също така]отричаше предупреждението.
(34) 34. Наистина, Ние ги обсипахме с камъни, и само семейството на Лут Ние спасихме на развиделяване,
(35) 35. като милост от Нас. Така Ние възнаграждаваме онзи, който е благодарен.
(36) 36. И ги предупреди [Лут] за Нашето наказание, но те се усъмниха в предупреждението.
(37) 37. И поискаха от него да ги допусне до гостите си. Тогава Ние ослепихме очите им [ и бе им казано:] “Вкусете Моето наказание и Моето предупреждение!”
(38) 38. И рано сутринта ги порази неотвратимо наказание,
(39) 39. [ и бе им казано:] “Вкусете Моето наказание и Моето предупреждение!”
(40) 40. И сторихме Корана лесен за поучение. Но има ли кой да се поучи?
(41) 41. Предупреждения дойдоха и при семейството на Фирауна.
(42) 42. Те напълно отхвърлиха Нашите знамения, и затова ги сграбчихме, както подобава на Всесилният, Всемогъщият.
(43) 43. С какво неверниците сред вас са по-добри от онези [неверници]? Нима вие имате договор за оневиняване, закрепен в [предишните] Книги?
(44) 44. Възможно е да кажат: “Ние сме непобедимо множество и ще си помагаме един на друг?”
(45) 45. Ала тяхното множество ще бъде разгромено и ще обърне гръб в бягство!
(46) 46. Часът - това е определеният им срок, и този Час е най-ужасният и най-горчивият.
(47) 47. Наистина, [в този свят] престъпниците са се отклонили от пътя и страдат.
(48) 48. В Деня, когато ще бъдат повлечени по лице в Огъня[ще им бъде казано:] “Вкусете от допира на Джехеннема Сакар!”
(49) 49. Наистина, Ние сътворихме всяко нещо съгласно Предопределението.
(50) 50. Ние заповядаме веднъж [и Нашата повеля се изпълнява], докато мигне окото.
(51) 51. Вече погубихме [много] такива, като вас. Но има ли сред вас, който да се поучи [Нашите предупреждения]?
(52) 52. И всяко нещо, което са извършили, [е записано от меляикетата] в книгите [ на делата ]
(53) 53. В тях е начертано и малкото, и голямото.
(54) 54. Наистина, праведните ще пребъдат сред градини и реки,
(55) 55. в мястото на истината при Всемогъщия Властелин.