(1) 1. Каф. Ха. Йа. Айн. Сад.
(2) 2. [Това е] споменаване за милостта на твоя Повелител към Неговия раб Закария.
(3) 3. Когато призова той своя Повелител с таен зов,
(4) 4. и каза: “Повелителю мой! Наистина, костите ми отслабнаха и бели коси се показаха по главата ми. А по-рано благодарение на молитвите ми към Теб, Повелителю, аз не бях нещастен.
(5) 5. И се опасявам от роднините след мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с наследник от Теб,
(6) 6. който да ме наследи и да наследи рода на Якуб! И го стори богоугоден, Повелителю!”
(7) 7. “О, Закария! Наистина, Ние те благовестваме за момче. Името му е Яхя. Не сме сторвали негов съименник преди.”
(8) 8. Той каза: “Повелителю мой! Как ще имам момче, когато жена ми е бездетна, пък аз вече грохнах от старост?”
(9) 9. [меляикето] каза: “Всичко така и ще бъде! Твоят Повелител каза: “Това за Мен е лесно, та нали преди Аз те Сътворих, а ти бе нищо.”
(10) 10. Той каза: “Повелителю! Дай ми знак!” И му каза: “Знакът за теб е три нощи да не говориш с хората, бидейки здрав.”
(11) 11. И излезе при своя народ от стаята за молитви, и със знаци им внушил да възславят Аллах в ранни зори, и вечер.
(12) 12. “О, Яхя! Твърдо се придържай към Книгата!” Ние му дадохме му мъдростта още като дете,
(13) 13. и състрадание от Нас, и чистота. И бе богобоязлив,
(14) 14. и нежен с родителите си. И не бе насилник, непокорник.
(15) 15. Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре, и в Деня, когато ще бъде съживен!
(16) 16. И спомени [о, Мухаммед] в Книгата Мерйем, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток.
(17) 17. И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който се представи пред нея в облика на съвършен човек.
(18) 18. Тя каза: “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...”
(19) 19. Каза [Джебраил]: “Аз съм само пратеник на твоя Повелител, за да те даря с пречисто момче.”
(20) 20. Тя каза: “Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?”
(21) 21. Той каза: “Ето така! Твоят Повелител каза: “Това за Мен е лесно. Ние ще го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това дело вече е предрешено!”
(22) 22. И зачена го тя, и се отправи с него в отдалечено място.
(23) 23. Родилните болки я доведоха при ствола на палмата и тя каза: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!”
(24) 24. И бе призована изпод нея: “Да не тъжиш! Твоят Повелител стори под теб ручей.
(25) 25. И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми!
(26) 26. И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: “Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.”
(27) 27. И отиде с него при своя народ, носейки го [новороденото]. Те казаха: “О, Мерйем! Ти си извършила нещо осъдително.
(28) 28. О, сестра на Харун! Твоят баща не беше лош човек и майка ти не беше блудница.”
(29) 29. И посочи тя към него, и те казаха: “Как ще беседваме с дете в люлка?”
(30) 30. То каза: “Наистина аз съм раб на Аллах. Той ми даде Книгата и ме стори пророк.
(31) 31. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да извършвам намаз, и да раздавам милостинята зекят, докато съм жив.”/
(32) 32. Той ме стори да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив и нещастен.
(33) 33. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възроден за нов живот!”
(34) 34. Такъв е Иса, синът на Мерйем! Такова е словото на истината, в която се съмняват.
(35) 35. Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо, Той само му казва: “Бъди!” И то става.
(36) 36. [И добави Иса:] “Наистина, Аллах е моят Повелител и вашият Повелител. Покланяйте се на Него! Това е правият път.”
(37) 37. Но сектите изпаднаха в разногласие помежду си. Горко на неверниците, които ще срещнат великия Ден!
(38) 38. Как ясно ще чуват и виждат в Деня, когато дойдат при Нас! Ала угнетителите днес са в явна заблуда.
(39) 39. И ги предупреди ти [о, Мухаммед] за Деня на горестта, когато ще бъде отсъдено делото. Но те нехаят и не вярват!
(40) 40. И ще наследим Ние земята и всички нейни обитатели, и при Нас ще бъдат върнати.
(41) 41. И спомени в Книгата Ибрахим. Той бе всеправдив пророк.
(42) 42. Когато каза на баща си: “О, мой татко! Защо се покланяш на онова, което нито чува, нито вижда, и не може да те избави от нищо?
(43) 43. О, мой татко! На мен наистина ми се яви от знанието онова, което не дойде при теб. Последвай ме, и аз ще те изведа на правия път!
(44) 44. О, мой татко! Не се покланяй на шейтана, защото той е непокорен пред Всемилостивия.
(45) 45. О, мой татко! Страхувам се да не те засегне мъчение от Всемилостивия и да не станеш приближен на шейтана.”
(46) 46. Той [бащата] каза: “Нима се отвръщаш от моите богове, о, Ибрахим? Ако не престанеш, ще те пребия с камъни. И ме напусни завинаги!”
(47) 47. Той му каза: Мир на теб! Ще моля да те опрости моят Повелител, защото Той е благосклонен към мен.
(48) 48. “И аз ще се отстраня от вас и от тези, които вие призовавате вместо Аллах, и се обръщам с молба към моя Повелител. Може би аз няма да бъда нещастен, ако отправям дуа към моя Повелител.”
(49) 49. И щом се оттегли от тях и от онова, на което се покланят вместо на Аллах, Ние го дарихме с Исхак и Якуб, и всеки от тях сторихме пророк.
(50) 50. И им дарихме милост от Нас, и им отредихме голяма прослава.
(51) 51. И спомени в Книгата Муса! Той бе избраник и бе пратеник и пророк.
(52) 52. И призовахме го Ние от дясната страна на Планината, и го повикахме по-близо тихичко [за беседа].
(53) 53. И му дарихме от Своята милост брат му Харун да стане пророк.
(54) 54. И спомени в Книгата Исмаил! Той бе верен в обещанието и бе пратеник и пророк.
(55) 55. И повеляваше той на своя народ да извършва молитвата намаз и да дава милостинята зекят, и неговия Повелител бе доволен от него.
(56) 56. И спомени в Книгата Идрис! Той бе всеправдив човек и пророк.
(57) 57. И го въздигнахме Ние на извисено място.
(58) 58. Те са от онези пророци, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адам и от онези, които спасихме заедно с Нух, и от потомството на Ибрахим и Исраил, и от онези, които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те правят седжде на земята, плачейки.
(59) 59. Но след тях дойдоха поколения, които изоставиха молитвата намаз и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление,
(60) 60. освен онези, които се покаят и повярват, и вършат праведни дела. Те ще влязат в Дженнета, и с нищо не ще бъдат угнетени.
(61) 61. Това са Градините Адн, обещани от Всемилостивия на Неговите раби, които не са ги видели с очите си. Наистина, Неговото обещание винаги се изпълнява.
(62) 62. Те няма да слушат там празнословия, а само приветствието “Мир!”. За тях там е приготвено препитание и сутрин, и вечер.
(63) 63. Такъв е Дженнетът, който оставяме в наследство на всеки от Нашите богобоязливи раби.
(64) 64. [Каза Джебраил:] “Слизаме ние само по повелята на твоя Повелител. Негово е всичко пред нас и зад нас, и всичко по средата на това. Твоят Повелител никога не забравя.”
(65) 65. Повелителят на небесата и на земята, и на всичко между тях. На Него се покланяй и бъди търпелив в служенето на Него! Нима знаеш подобен Нему?”
(66) 66. И казва човекът: “Нима, след като умра, наистина ще бъда съживен?”
(67) 67. А нима човекът не помни, че Ние го сътворихме и преди когато бе нищо?
(68) 68. Кълна се в твоя Повелител, Ние ще съберем и тях, и шейтаните, после ще ги наредим на колене около Джехеннема.
(69) 69. После ще извадим от всяка общност най-непокорните пред Всемилостивия.
(70) 70. Най-добре Ние знаем кои заслужават да горят там.
(71) 71. И всеки от вас ще мине оттам. Това е окончателна присъда от твоя Повелител.
(72) 72. После Ние ще спасим благочестивите и ще оставим там на колене угнетителите.
(73) 73. И когато им бяха четени Нашите ясни знамения, неверниците казваха на онези, които повярваха: “Коя от двете групи има по-високо положение и по-достойно място?”
(74) 74. И колко поколения преди тях Ние погубихме! Те бяха по-богати и по-хубави наглед.
(75) 75. Кажи [о, Мухаммед]: “Който е в заблуда, Всемилостивия ще му даде отсрочка. И щом видят онова, което им е обещано мъчението или Часа, ще узнаят кой има най-лошото място и най-слабото войнство.”
(76) 76. И надбавя Аллах напътствие за тези, които следват правия път. Но непреходните праведни дела са най-доброто въздаяние при твоя Повелител и най-добрата отплата.
(77) 77. Не видя ли ти онзи, който отхвърли Нашите знамения и каза: “Непременно ще ми бъдат дадени имот и деца.”
(78) 78. Нима той знае съкровеното, или взе обет от Всемилостивия?
(79) 79. Ала не! Ще запишем Ние какво казва и непременно ще му удължим мъчението.
(80) 80. И ще наследим от него онова, за което говори, и ще дойде той при Нас сам-самичък.
(81) 81. И започнаха да се покланят наред с Аллах на други богове, за да им дадат сила.
(82) 82. Ала не! Ще се отрекат от поклонението на тях и ще им станат противници.
(83) 83. Не виждаш ли ти, че изпращаме шейтаните при неверниците, за да ги подстрекават непрестанно [да извършват грехове]?
(84) 84. И не бързай против тях! Ние им отброяваме дните.
(85) 85. В този Ден ще съберем благочестивите пред Всемилостивия в почтена делегация,
(86) 86. и ще поведем престъпниците към Джехеннема като на водопой.
(87) 87. За никого не ще има застъпничество, освен за онези, които получиха обещание от Всемилостивия.
(88) 88. И казаха [неверниците]: “Всемилостивия се сдоби със син.”
(89) 89. Вие изрекохте нещо ужасно,
(90) 90. от което небесата биха се разкъсали и земята разцепила, и планините сгромолясали в руини
(91) 91. да приписват син на Всемилостивия!
(92) 92. Не подобава на Всемилостивия да има син.
(93) 93. Всеки на небесата и на земята ще дойде като раб при Всемилостивия.
(94) 94. Той добре ги знае и всички ги отброява.
(95) 95. И всеки от тях сам-самичък ще се яви при Него в Деня Къямет.
(96) 96. На онези, които са повярвали и вършат праведни дела, Всемилостивия ще отреди любов.
(97) 97. Улеснихме го [Корана] на твоя език [о, Мухаммед] само, за да дариш блага вест с него праведните и да предупредиш с него злостните хора, които оспорват.
(98) 98. И колко поколения преди тях погубихме! Нима усещаш някого от тях или чуваш от тях дори шумолене?