(1) 1. Алиф. Лям. Мим.
(2) 2. Низпославането на Книгата, в която няма съмнение е от Повелителя на световете.
(3) 3. А [неверниците] казват: “Той я е измислил!” Не, тя е истината от твоя Повелител, за да предупредиш хората, при които дотогава не е идвал друг предупредител, може би ще последват правия.
(4) 4. Аллах е Този, Който създаде небесата и земята, и всичко между тях за шест дни. После се въздигна [Безподобен] Той на Трона. Нямате освен Него друг покровител, нито застъпник. Не ще ли се поучите?
(5) 5. Той управлява делата от небето до земята, после те се въздигат към Него в един ден, който продължава хиляда години, според вашето броене.
(6) 6. Той е Знаещия и скритото, и явното, Всемогъщия, Милосърдния,
(7) 7. Който сътвори със съвършенство всяко нещо и начена сътворяването на човека от глина.
(8) 8. После Той сътвори потомството му от капка нищожна вода.
(9) 9. После го осъразмери и му вдъхна от Своя дух. И стори за вас слуха и зрението, и сърцата. Колко малко сте признателни!
(10) 10. Те казали: “Нима, след като изчезнем в земята, наистина ще бъдем сътворени отново?” Да, те не вярват в срещата със своя Повелител.
(11) 11. Кажи: “Ще ви прибере душите меляикето на смъртта, което ви надзирава. После към вашия Повелител ще бъдете върнати.”
(12) 12. Ако видиш как престъпниците свеждат глави пред своя Повелител: “Повелителю наш! Ние видяхме и чухме. Върни ни обратно и ние ще постъпваме праведно! Наистина, вече сме убедени.”
(13) 13. Ако Ние пожелаехме, щяхме да напътим в правия път всеки човек, но ще се потвърди Словото Ми: “Аз непременно ще напълня Джехеннема с джинове и хора - всички заедно!”
(14) 14. Вкусете, защото забравихте срещата в този ваш Ден! Забравяме ви и Ние. Вкусете вечното мъчение заради онова, което сте извършили!
(15) 15. Вярват в Нашите знамения само онези, които щом им се спомене за тях, падат на земята и правят седжеде и прославят с възхвала своя Повелител, и не се възгордяват.
(16) 16. И напускат постелите си, и със страх и копнеж зоват своя Повелител, и от онова, което сме им дали, раздават.
(17) 17. Никой не знае, каква радост за окото е скрита за тях - въздаяние за онова, което са вършили.
(18) 18. Нима онзи, който вярва, е като онзи, който е нечестивец? Не са равни те.
(19) 19. За онези, които са повярвали и вършат праведни дела, Градините на обителта ще станат угощение за онова, което са вършили.
(20) 20. А мястото на нечестивците е Огънят. Всякога, щом поискат да излязат от него, ще бъдат връщани там. И ще им се казва: “Вкусете мъчението на Огъня, който взимахте за лъжа!”
(21) 21. И даваме им да вкусят от най-близкото наказание преди най-голямото наказание, за да се покаят.
(22) 22. И кой е по-голям злосторник от онзи, комуто се напомнят знаменията на неговия Повелител, а после той се отвръща от тях? Отмъщаваме Ние на престъпниците.
(23) 23. И дадохме на Муса Книгата: “Не се съмнявай в срещата с Него!” И сторихме Книгата напътствие за синовете на Исраил.
(24) 24. Някои от тях Ние сторихме достойни за подражание предводители, които водеха останалите по Нашата повеля на правия път, защото бяха търпеливи и непоколебимо вярваха в Нашите знамения.
(25) 25. В Деня Къямет твоят Повелител ще отсъди между тях за онова, по което бяха в разногласие.
(26) 26. И нима на неверниците не им бе посочено колко поколения преди тях погубихме? [Сега] тези се движат в техните жилища. В това има знамения. Не ще ли се вслушат?
(27) 27. И нима не виждат, че Ние насочваме водата към сухата земя, и сторваме с нея да поникнат насаждения, от които ядат те и техният добитък? Не ще ли прозрат?
(28) 28. И казват: “Кога ще се състои това отсъждане, ако говорите истината?”
(29) 29. Кажи: “В Деня на отсъждането за неверниците не ще им е от полза ако тогава повярват. И не ще им се даде отсрочка.”
(30) 30. Отдръпни се от тях и чакай! И те ще чакат.