44 - Ad-Dukhaan ()

|

(1) 1. Ха. Мим.

(2) 2. Кълна се в ясната Книга.

(3) 3. Наистина, Ние я низпослахме в благословена нощ. Ние предупреждаваме.

(4) 4. През тази нощ се решава всяко мъдро дело

(5) 5. съгласно Нашата повеля. Ние пращаме [пратениците и книгите]

(6) 6. с милостта от твоя Повелител. Той е Всечуващия, Всезнаещия

(7) 7. Повелителят на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени [знайте, че само Той заслужава поклонение].

(8) 8. Няма друг бог освен Аллах. Той съживява и умъртвява. Той е­ вашият Повелител и Повелителят на вашите праотци.

(9) 9. Но те [многобожниците] в съмнение се забавляват.

(10) 10. Изчакай Деня, в който небето ще донесе явен дим!

(11) 11. Той ще обгърне хората. Това е едно мъчително наказание.

(12) 12. [Неверниците ще кажат:] “Повелителю наш! Премахни от Нас наказанието, защото ние вече вярваме.”

(13) 13. Ала не ще им помогне възпоменанието! Когато при тях дойде явен Пратеник,

(14) 14. а те се отметнаха от него и казаха: “Той е подучен, луд.”

(15) 15. Ние ще отмахнем за малко наказанието. Но вие пак ще се върнете [към неверието].

(16) 16. В този Ден, когато Ние ще ви поразим с най-силното наказание. Ние ще отмъстим.

(17) 17. Преди тях изпитахме народа на Фирауна, когато при тях дойде благороден пратеник:

(18) 18. [който е казал:]“Предайте на мен рабите на Аллах! Аз съм ваш доверен пратеник.”

(19) 19. И не се превъзнасяйте пред Аллах! Защото аз дойдох при вас с ясни доводи.

(20) 20. Аз се уповавам на моя Повелител и вашия Повелител, за да не ме пребиете с камъни

(21) 21. А ако не ми вярвате, оставете ме на мира!”

(22) 22. След това той позова своя Повелител: “Тези тук са грешен народ.”

(23) 23. [Аллах каза:] “Върви с Моите раби нощем, защото вас ще ви преследват!

(24) 24. И остави морето разцепено! Тяхната войска ще бъде издавена.”

(25) 25. Колко градини и извори оставиха те [в този свят],

(26) 26. и ниви, и прекрасни места,

(27) 27. и блаженство, на което се наслаждаваха!

(28) 28. Всичко това дарихме в наследство на друг народ.

(29) 29. И не ги оплака нито небето, нито земята. И не им бе дадена отсрочка.

(30) 30. И спасихме синовете на Исраил от унизителното наказание,

(31) 31. от Фираун, защото той бе горделивец от престъпващите [позволеното].

(32) 32. И съзнателно ги извисихме по знание над [останалите обитатели на] световете.

(33) 33. Ние им дадохме от знаменията онова, в което имаше явно изпитание.

(34) 34. Те [неверниците] наистина казват:

(35) 35. “Това е само нашата първа смърт[след която няма живот], и не ще бъдем вече съживени.

(36) 36. Доведете нашите праотци, ако говорите истината!”

(37) 37. Те ли са по-добри, или народът на Туббаа и онези преди тях? Погубихме ги, защото бяха грешници.

(38) 38. И не сътворихме напразно небесата и земята, и всичко между тях.

(39) 39. Сътворихме ги само заради истината. Ала повечето от тях не знаят.

(40) 40. Наистина, Денят на разделението [между истината и лъжата] е пределният срок за всички.

(41) 41. Денят, в който близък не ще избави близък с нищо. И не ще има помощ за никого,

(42) 42. освен когото Аллах пощади. Той е Всемогъщия, Милосърдния.

(43) 43. А дървото Заккум ще стане,

(44) 44. храната на всеки грешник.

(45) 45. Подобно зловонна гной тя ще кипи в стомасите,

(46) 46. сякаш кипи вряща вода.

(47) 47. [ Аллах заповяда]“Вземете го и го замъкнете в средата на Джехеннема!

(48) 48. После излейте върху главата му от мъчението на врящата вода [и му кажете]:

(49) 49. “Вкуси[ от мъката]! Нали ти се мислеше за могъщият, знатният!”

(50) 50. Това е, то в което се съмнявахте.

(51) 51. Наистина благочестивите ще са на сигурно място ­

(52) 52. сред градини и извори,

(53) 53. ще са облечени в коприна и брокат, един срещу друг.

(54) 54. Така! И ще им дадем за съпруги красиви девойки с големи прелестни очи.

(55) 55. Ще пожелават там всякакъв плод ­ в мир и сигурност.

(56) 56. Не ще са вкусили там друга освен първата смърт [в земния им живот]. Ще ги опази Той от мъчението на Джехеннема ­

(57) 57. като благоволение от твоя Повелител. Това е великото спасение.

(58) 58. Наистина, Ние сторихме [Корана] лесен [за възприемане] ­ на твоя език, може би ще се опомнят!

(59) 59. И чакай! Те [многобожниците] също очакват.