(1) 1. Ха. Мим.
(2) 2.Това е низпослано от Всемилостивия, Милосърдния
(3) 3. Книга, айетите, на която са разяснени на арабски език! Коран за хора, които са способни да разберат.
(4) 4. Благовестител и Предупредител. Но повечето от тях се отвръщат и не се вслушват.
(5) 5. И казват: “Сърцата ни имат броня срещу онова, към което ни зовеш, и в ушите ни има глухота. Между нас и теб има преграда. Затова работи! И ние ще работим.”
(6) 6. Кажи [о, Мухаммед]: “Аз съм само човек като вас. Разкрито ми бе, че вашият Бог е Единният и Единственият Аллах. Затова към Него се обръщайте и Го молете за опрощение! Горко на идолопоклонниците и многобожниците
(7) 7. които не дават милостинята зекят и не вярват в отвъдния живот.
(8) 8. Наистина, за тези които повярваха и вършеха праведни дела, ще има безспирна награда.”
(9) 9. Кажи: “Нима вие не вярвате в Онзи, Който сътвори земята за два дни и Нему преписвате подобия? Той е Повелителят на световете.”
(10) 10. И стори по земята непоклатими планини, и я благослови, и разпредели върху нея препитание за четири дни за всички съгласно техните нужди.
(11) 11. После Той се обърна към небето, което бе дим, и каза на него и на земята: “Покорете се доброволно или по принуда!” Казаха: “Покоряваме се доброволно.”
(12) 12. И ги направи седем небеса в два дни, и отреди Той на всяко небе неговото дело. И украсихме най-ниското небе със светилници, и за опазване. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия.
(13) 13. А ако се отвърнат, кажи:” Предупреждавам ви за[наказание с]мълния, подобна на мълнията поразила адитите и самудяните.
(14) 14. Един след друг при тях са идвали пратениците [казвайки им]:” Не се покланяйте на друг, освен на Аллах!”Ала те им отговаряли:” Ако нашият Повелител бе пожелал, щеше да изпрати меляикета. Наистина, ние не вярваме в това, с което сте изпратени.”
(15) 15. Адитите се възгордяха на земята без право на това и казаха:“Кой е по-силен от нас?” Нима не виждат, че Аллах, Който ги сътвори е по-силен от тях? Но те отричаха Нашите знамения.
(16) 16. И затова изпратихме срещу тях ураганен вятър в злополучни дни, за да ги накараме да вкусят от мъката и позора в земния живот. А наказанието в бъдещия ще бъде още по-позорно и никой няма да им помогне.
(17) 17. А що се отнася до самудяните, то Ние ги напътихме в правия път, но те предпочетоха слепотата пред напътствието! Тогава ги порази мълнията на унизителното мъчение заради онова, което са вършили.
(18) 18. И спасихме онези, които повярваха и се страхуваха от Аллах.
(19) 19. В Деня, когато враговете на Аллах бъдат събрани пред Огъня, те ще бъдат разпределени по групи.
(20) 20. Когато стигнат там, и слухът, и зрението, и кожата им ще свидетелстват против тях за онова, което са вършили.
(21) 21. И ще попитат кожата си: “Защо засвидетелства против нас?” Тя ще каже: “Накара ме да говоря Аллах, Който кара всяко нещо да проговори. Той ви сътвори първия път и при Него е вашето завръщане.”
(22) 22. И не се опасявахте, че и слухът, и зрението, и кожата ви ще свидетелстват за вас, а предполагахте, че Аллах не ще узнае много от онова, което правите.
(23) 23. Тази ваша догадка, която допускахте за вашия Повелител, ви донесе гибел и така се озовахте сред губещите.
(24) 24. Дори да търпят, обиталището им е Огънят. И дори да молят милост, не ще получат милост.
(25) 25. Ние им отредихме събратя, които им разкрасяваха бъдещето и миналото. И така се сбъдна и спрямо тях словото [на Аллах], както и за предишни общности от джинове и хора. Несъмнено те се оказаха сред губещите.
(26) 26. Неверниците казваха: “Не слушайте този Коран и вдигайте глъчка там, [където го четат], може би ще надвиете вие!”
(27) 27. Ще накараме Ние неверниците да вкусят суровото наказание и ще им въздадем за лошите им деяния, които те вършеха.
(28) 28. Възмездието за враговете на Аллах ще бъде Огънят, който е и вечният им дом. Такова е възмездието, защото те отхвърляха Нашите знамения!
(29) 29. Неверниците ще кажат:“Повелителю наш! Покажи ни онези от джиновете и хората, които ни заблудиха! Ние ще ги захвърлим под краката си, та да бъдат най-презрените [в Джехеннема]!”
(30) 30. Наистина онези, които казват: “Аллах е нашият Повелител!” и следват правия път, меляикетата ще слязат[и ще кажат]: “Не се страхувайте и не скърбете, а се радвайте на Дженнета, който ви е обещан!
(31) 31. Ние сме вашите приятели и в земния живот, и в отвъдния. Ще имате там, каквото пожелаят душите ви и ще имате там, каквото поискате
(32) 32.Такова е угощението от Опрощаващият, Милосърдният.”
(33) 33. И кой може да произнесе по-хубаво слово от онзи, който зове към Аллах и върши праведни дела, и казва: “Наистина аз съм един от мюсюлманите!”
(34) 34. Не са равни добрината и злината. Отблъсквай [злото] с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел.
(35) 35. Но с това са удостоени само търпеливите. С това са удостоени само щастливците.
(36) 36. И ако те подбуди шейтан към изкушение, търси помощ при Аллах! Той е Всечуващия, Всезнаещия.
(37) 37. И от Неговите знамения са нощта и денят, слънцето и луната. Не се покланяйте нито на слънцето, нито на луната, а се покланяйте на Аллах, Който ги сътвори, ако наистина на Него служите!
(38) 38. И ако [неверниците] се възгордяват, то тези, които са при твоя Повелител, Го прославят нощем и денем, и това не им дотяга.
(39) 39. И от Неговите знамения е, че виждаш земята изсъхнала. А щом изсипем вода върху нея, тя се раздвижва и набъбва. Онзи, Който я съживява, може и мъртвите да съживи. Наистина, Той над всяко нещо е Могъщ!
(40) 40. Наистина онези, които отхвърлят Нашите знамения, няма да се скрият от Нас. Нима този, който ще бъде хвърлен в Огъня е по-добър от този, който благополучно ще пристигне в деня Къямет? Вършете, каквото пожелаете! Той наистина, вижда това, което вършите.
(41) 41. [Няма да се скрият от Аллах] Онези, които не вярват в Напомнянето, след като вече е дошло при тях. А наистина тя е Велика Книга.
(42) 42. Нея лъжа не я доближава от която и да е страна, тя е Низпослание от Премъдрия, Всеславният.
(43) 43. [Неверниците] Ще ти кажат само това, което е било казано на пратениците преди теб. Наистина, твоят Повелител прощава и мъчително наказва.
(44) 44. А ако Ние бяхме сътворили Коран на чужд език, [не по арабски, то неверниците] щяха да рекат: “Защо айетите му не са разяснени? Как този арабин [възвестява Коран] не по арабски?” Кажи[ Мухаммед]: “За тези, които вярват той е напътствие в правия път и изцеление. А онези, които не вярват, са слепи [за Корана] и имат в ушите си глухота. Той за тях е непонятен, сякаш са призовавани от далечно място.”
(45) 45. Когато дадохме на Муса Книгата, и [сред юдеите също] настана разногласие по нея. И ако не бе Словото от твоя Повелител, което ги изпревари, то техният спор би бил решен. И те наистина, изпитват към него [Свещения Коран ] съмнение и подозрение.
(46) 46. Който върши праведни дела, то е за самия него, а който стори зло, то е в негов ущърб. Твоят Повелител не угнетява рабите.
(47) 47. При Него е знанието за Часа. И не излиза плод от своята обвивка, и не забременява женска, и не ражда без Неговото знание. В този Ден Той ще ги призове: “Къде са тези, които вие сравнявахте с Мен?”[Неверниците] ще рекат: “Теб известяваме, че сред нас няма такъв свидетел!”
(48) 48. И ще изчезне от тях онова, което зовяха преди, и ще се убедят, че няма за тях избавление.
(49) 49. Не му дотяга на човека да се моли за доброто, а засегне ли го злото, той се отчайва и губи надежда.
(50) 50. А ако Ние му дадем да вкуси милост от Нас след беда, която го е засегнала, казва: “Аз заслужавам това и не мисля, че ще настъпи Часът. Но дори да бъда върнат при своя Повелител, при Него ще имам най-доброто възнаграждение.” Ала Ние непременно ще съобщим на неверниците това, което са извършили и ще ги накараме да вкусят сурово мъчение.
(51) 51. Когато Ние надарим човека с милост, той се отдръпва и се възгордява. А засегне ли го злото, той дълго [на Аллах] се моли!
(52) 52. Кажи[Мухаммед]: “Не се ли замисляте, какво ще стане ако този [Коран] е от Аллах, а вие го отхвърляте? Кой ще е по-заблуден от онзи, който е в дълбоко разногласие[с истината]?”
(53) 53. Ще им покажем Нашите знамения по света и в тях самите, докато не им се изясни, че това е истината. Нима не е достатъчно, че твоят Повелител е свидетел на всяко нещо?
(54) 54. Наистина, те все още се съмняват в срещата със своя Повелител. А Той обгръща всяко нещо.