(1) 1. Ха. Мим.
(2) 2. Айн. Син. Каф.
(3) 3. Така Аллах, Всемогъщия, Премъдрия разкрива откровението на теб и на онези преди теб [о, Мухаммед].
(4) 4. Негово е всичко на небесата и всичко на земята. Той е Всевишния, Превеликия.
(5) 5. небесата едва не се разцепват отгоре и меляикетата прославят с възхвала своя Повелител, и молят опрощение за онези, които са на земята. Да! Наистина, Аллах е Опрощаващия, Милосърдния.
(6) 6. А които приемат други покровители вместо Него Аллах ги наблюдава. Ти не си отговорен за тях.
(7) 7. Така Ние ти разкрихме в откровение Коран на арабски език, за да предупредиш[жителите в] Майката на градовете [Мекка] и онези около нея, и да ги предупредиш за Деня на сбора, в който няма съмнение. Една част ще попаднат в Дженнета, а друга в Пламъците на Джехеннема.
(8) 8. А ако Аллах бе пожелал, щеше да ги стори една [религиозна] общност. Ала Той въвежда в Своята милост когото пожелае. А угнетителите нямат нито покровител, нито избавител.
(9) 9. Нима приемат те други покровители вместо Него? Но само Аллах, Той е Покровителят. Той съживява мъртвите. Той за всяко нещо има сила.
(10) 10. И за всяко нещо, по което сте в разногласие, отсъждането е на Аллах. [Кажи Мухаммед:] Това е Аллах, моят Повелител! На Него се уповавам и към Него се обръщам!
(11) 11. Твореца на небесата и на земята. Създаде Той за вас съпруги от самите вас и от добитъка съпружески двойки. Така Той ви множи. Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.
(12) 12. Негови са ключовете на небесата и на земята. Той увеличава препитанието за когото пожелае и Той го намалява. Наистина, Той всяко нещо знае.
(13) 13. Той предписа за вас в религията онова, което завеща на Нух и онова, което разкрихме на теб [о, Мухаммед], и онова, което завещахме на Ибрахим и на Муса, и на Иса: “Спазвайте[заветите] на религията и не се разединявайте в нея!” За езичниците е тежко онова, към което ги зовеш. Аллах избира за Себе Си когото пожелае и напътва онзи, който се обръща към Него.
(14) 14. Те се разединиха едва след като при тях дойде знанието от завист помежду им. И ако твоя Повелител не бе дал Слово за отсрочване до определено време, то спорът между тях щеше да е решен. Наистина, онези, които наследиха Книгата след тях, изпитват подозрение и съмнение в нея.
(15) 15. И затова[ Мухаммед] проповядвай[ Исляма] и правия път следвай, както ти бе повелено! И не следвай страстите им, а кажи: “Повярвах в Книгата, която Аллах низпосла, и бе ми повелено да отсъждам справедливо между вас. Аллах е нашият Повелител и вашият Повелител. Ние сме отговорни за нашите дела, а вие за вашите дела. Няма [основания за] спор между нас и вас. Аллах ще ни събере всички [ в деня Къямет]и при Него ще се завърнем.”
(16) 16. Доводите на онези, които спорят за Аллах, след като хората са признали [религията] Му, са безсилни пред техният Повелител. Върху тях тегне гневът на Аллах, и за тях е приготвено сурово мъчение.
(17) 17. Аллах е Този, Който низпосла Книгата с истината и[везните на] справедливостта. И откъде да знаеш, може би скоро Часът ще настъпи!
(18) 18. Искат да го ускорят онези, които не вярват в него. А правоверните се страхуват от него и знаят, че той ще се сбъдне. Но спорещите за Часа са в дълбока заблуда.
(19) 19. Аллах е жалостив към Своите раби. Той дарява с препитание когото пожелае. Той е Всесилния, Всемогъщия.
(20) 20. Този, който желае да сее в нивата на отвъдния живот, Ние ще увеличим нивата му, а който желае нивата на земния живот, Ние ще му я дадем, ала той не ще има дял в отвъдния.
(21) 21. Нима имат съдружници, узаконяващи им в религията онова, което Аллах не им е позволил? И ако не бе словото за отсрочка, то спора между тях би бил решен [още в този свят]. Наистина, за нечестивците е приготвено мъчително наказание.
(22) 22. Ти ще видиш нечестивците да се ужасяват от онова, което са вършили, когато [наказанието] ги сполети. А тези, които са повярвали и вършили праведни дела, ще пребъдат в Градините на Дженнета. При своя Повелител те ще получат това, което пожелаят. Това е великата благодат.
(23) 23. С това Аллах благовества Своите раби, които са повярвали и вършили праведни дела. Кажи [о, Мухаммед]:” Аз не искам от вас отплата за [своите проповеди], а моля само любов към ближните.” А който стори добрина, Ние ще му въздадем с добро за нея. Наистина, Аллах е Опрощаващ, Признателен.
(24) 24. Може би ще кажат: “Съчинил си е лъжа за Аллах.” Но ако Аллах пожелае, ще постави печат на твоето сърце, и би изкоренил Аллах лъжата, и би утвърдил истината със Своите Слова. Наистина, Той знае съкровеното в сърцата.
(25) 25. Той е Този, Който приема покаянието на Своите раби и опрощава неправедните деяния и знае това, което вие вършите.
(26) 26. Той откликва на онези, които вярват и вършат праведни дела, и Той им надбавя от Своята благодат. А за неверниците е приготвено сурово наказание.
(27) 27. Ако Аллах бе увеличил препитанието на всички Свои раби, те щяха да изпаднат в непослушание на земята. Ала Той го спуска с мярка, както пожелае. Наистина, за Своите раби Той е Сведущ, Зрящ.
(28) 28. Той е Този, Който изсипва дъжда, след като се отчаят, и разпростира Своята милост. Той е Покровителят, Всеславният.
(29) 29. И от Неговите знамения е сътворяването на небесата и земята, и на тварите, които там е намножил. Той е способен да ги събере, когато пожелае.
(30) 30. Каквато и беда да ви сполети, тя е заради онова, което сами сте извършили. А и Той много ви прощава.
(31) 31. И не можете да провалите [замисленото от Аллах] на земята. И освен Аллах нямате нито покровител, нито избавител.
(32) 32. И от Неговите знамения са плаващите по морето кораби, като планини.
(33) 33. Ако Той пожелае, спира вятъра и тогава корабите остават неподвижни на повърхността на морето. Наистина, в това има знамения за всеки многотърпелив, благодарен.
(34) 34. [Ако Той пожелае] ще погуби [корабите] заради онова, което [хората] са придобили. А и на много от вас Той опрощава.
(35) 35. И нека да знаят онези, които спорят за Нашите знамения, че не ще има за тях избавление.
(36) 36. Всичко, което ви е дадено е от насладата на земния живот. А онова, което дарява Аллах [в бъдещия живот], е най-доброто и вечното. То е приготвено за онези, които вярват и на своя Повелител се уповават,
(37) 37. и за онези, които отбягват големите грехове и мерзостите, и когато се гневят, прощават;
(38) 38. и за онези, които откликват на своя Повелител и кланят намаз, и вършат своите дела след като взаимно помежду си се съвещават, и от онова, което им дарихме за препитание, раздават;
(39) 39. и които, ако са подложени на нападение, се бранят.
(40) 40. Възмездието за злина е злина като нея. А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах. Той не обича несправедливите.
(41) 41.Няма упрек за този, който се брани, след като го угнетят.
(42) 42. Вина имат само онези, които угнетяват хората и безчинстват по земята без право. За тях има мъчително наказание.
(43) 43. А който търпи и прощава, това е от значимите дела.
(44) 44. А когото Аллах остави в заблуда, той няма покровител след това. И ще видиш угнетителите, когато съзрат мъчението, да казват: “Няма ли път за връщане [към земята]?”
(45) 45. И когато бъдат докарани [пред Огъня], ще ги видиш смирени от унижението, гледащи скришом. А правоверните ще рекат: “Губещите са онези, които погубиха себе си и семействата си в Деня Къямет.” Да! Угнетителите ще са в постоянно наказание.
(46) 46. Те нямат покровители, които да ги бранят, освен Аллах. А когото Аллах оставя в заблуда, няма за него спасение.
(47) 47. Откликвайте на вашия Повелител, преди да е дошъл Денят, който Аллах не ще върне назад! Не ще има за вас убежище в този Ден и не ще отречете [вашите грехове].
(48) 48. А ако[езичниците] се отвърнат [от теб Мухаммед], то Ние не сме те изпратили за техен пазител. Твой дълг е само [да донесеш] посланието. Наистина, щом дадем на човек да вкуси милост от Нас, той ликува с нея. А пък ако го сполети бедствие заради онова, което неговите ръце сами са направили, тогава човекът става неблагодарник.
(49) 49. На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Сътворява Той каквото пожелае и дарява потомство от женски пол на когото пожелае и дарява потомство от мъжки пол на когото пожелае,
(50) 50. или дарява Той момчета и момичета, а когото пожелае сторва безплоден. Наистина, Той е Всезнаещ, Всемогъщ.
(51) 51. С хората Аллах говори само чрез откровение или зад преграда, или като изпрати пратеник и му разкрива по Своя воля каквото пожелае. Той е Всевишен, Премъдър.
(52) 52. Така и на теб [о, Мухаммед] разкрихме дух [т.е. Свещения Коран] с Нашата повеля. А преди ти не знаеше нито какво е Книгата, нито вярата. Ала Ние го сторихме светлина, с която напътваме, когото пожелаем от Нашите раби. Наистина, ти насочваш към правия път
(53) 53. пътя на Аллах, Комуто принадлежи всичко на небесата и всичко на земята. О, да! При Аллах се връщат делата.