(1) 1. Нун. Кълна се в [пишещото] перо и в онова, което пишат.
(2) 2. Ти (Мухаммед), по милостта на твоя Повелител - не си луд.
(3) 3. Наистина за теб има неизчерпаема награда.
(4) 4. Ти наистина имаш превъзходен нрав.
(5) 5. Ти ще видиш и те ще видят
(6) 6. Кой от вас е безумният!
(7) 7. Най-добре твоят Повелител знае кой се е отклонил от Неговия път и най-добре Той знае напътените.
(8) 8. И не се покорявай на отричащите!
(9) 9. Желаят, ако се смекчиш, и те да се смекчат.
(10) 10. И не се покорявай на онзи, който все се кълне и е жалък,
(11) 11. клеветник, който разнася сплетни,
(12) 12. възпира доброто, престъпва, съгрешава,
(13) 13. грубиян и дори е извънбрачен син,
(14) 14. дори да има богатство и синове,
(15) 15. когато му бъдат четени Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!”
(16) 16. Ще го бележим с клеймо по носа.
(17) 17. Наистина, Ние ги подложихме [многобожниците] на изпитание така, както изпитахме стопаните на градината, когато се заклеха, че ще оберат плодовете сутринта,
(18) 18. но те не направиха изключение [и не казаха: “Иншаа Аллах- ако на Аллах е угодно! ]
(19) 19. Тогава я порази бедствие от твоя Повелител, докато спяха.
(20) 20. и на сутринта цялата градина бе като съсечена.
(21) 21. И призори си викаха един другиму:
(22) 22. “Ако ще берете идете рано да приберете своята реколта!”
(23) 23. И се отправиха, шепнейки един на друг:
(24) 24. “Не пускайте днес да влиза в градината бедняк!”
(25) 25. И тръгнаха в зори с твърдо намерение да не пускат [там чужди].
(26) 26. И когато видяха градината, възкликнали: “Ние навярно сме се заблудили!”[После се огледали и казали:]
(27) 27. “Не, ние сме лишени [от градината].”
(28) 28. Най-разумният от тях казал: “Нима не ви казах:”Трябва да прославяте Аллах?”
(29) 29. Те възкликнали: “Слава на нашия Повелител! Наистина, сме били несправедливи.”
(30) 30. И започнали взаимно да се укоряват.
(31) 31. Казаха:“О, горко ни! Ние наистина, сме престъпили [позволеното от Аллах].
(32) 32. Дано нашият Повелител ни даде в замяна по-добра от нея. Ние нашия Повелител умоляваме.”
(33) 33. Такова е наказанието[в този свят]. А наказанието в отвъдния свят е по-голямо. Само ако знаеха!
(34) 34. Наистина за онези, които се страхуват от своя Повелител са Градините на блаженството.
(35) 35. Нима Ние ще поставим мюсюлманите наравно с престъпниците?
(36) 36. Какво ви е, така да отсъждате?
(37) 37. Или имате книга, от която се учите,
(38) 38. и в нея има, каквото изберете?
(39) 39. Или имате обещание от Нас до деня Къямет за това, че всичко замислено от вас ще се изпълни?
(40) 40. Питай ги [о, Мухаммед] кой от тях потвърждава всичко това?
(41) 41. Или имат съдружници? Да доведат своите съдружници ако говорят истината [за да им помогнат в деня Къямет ]
(42) 42. В този Ден, когато ще се покаже Кракът [на Аллах] и бъдат приканени да се поклонят в седжде, а те няма да имат сили за това.
(43) 43. Ще помръкнат очите им, и ще ги покрие унижение. А бяха приканвани [в този свят ] да се покланят в седжде, когато бяха здрави!
(44) 44. Остави ги на Мен взимащите за лъжа тази Вест!Постепенно ще ги въвлечем [в преизподнята], без да разберат.
(45) 45. Ще им дам отсрочка, защото Моята хитрост е несъкрушима.
(46) 46. Нима ти търсиш от тях отплата, че изглеждат така сякаш са обременени с дълг?
(47) 47. Или те знаят съкровеното и го записват?
(48) 48. Търпеливо понеси присъдата на твоя Повелител, и не бъди като човека в кита[пророка Юнус ], който зовеше [Аллах], изпълнен със скръб!
(49) 49. Ако не бе го осенила милостта на неговия Повелител, щеше да е изхвърлен на пустинния морски бряг и порицан.
(50) 50. Но неговият Повелител го избра и го стори един от праведниците.
(51) 51. Наистина тези, които не повярваха са готови да те разкъсат с погледи, когато слушат Напомнянето, и казват: “Той е луд.”
(52) 52. Но [Свещения Коран] не е друго освен напомняне за световете!