(1) 1. Кажи [о, Мухаммед]: “Разкрито ми бе, че няколко джинове слушали и “Чухме удивителен Коран.
(2) 2. Насочва той към правия път. Затова повярвахме в него и никого не ще съдружим с нашия Повелител.
(3) 3. Величието на нашият Повелител е над всичко! Той не се е сдобивал нито със съпруга нито със син.
(4) 4. Глупците измежду нас говорят измислици за Аллах.
(5) 5. А ние предполагахме, че хората и джиновете никога не ще изрекат лъжа за Аллах.
(6) 6. Някои хора търсеха убежище при някои джинове, но те увеличавали в тях само безразсъдство.
(7) 7. И [хората] предполагаха, както и вие предполагахте, че Аллах не ще съживи след смъртта никого.
(8) 8. И досегнахме небето, и открихме, че е пълно със силна стража и с изгарящи звезди.
(9) 9. А преди седяхме там на места, за да подслушваме. А който подслушва сега, дебне го изгаряща звезда.
(10) 10. И не знаем дали зло е поискано за онези, които са на земята, или техният Повелител е поискал да ги насочи в правия път.
(11) 11. Сред нас има праведни, сред нас има и неправедни. Следваме различни пътища.
(12) 12. Вече сме убедени, че никога не ще обезсилим Аллах на земята и никога не ще Го обезсилим, дори да бягаме.
(13) 13. И когато чухме Напътствието, повярвахме в него. А който вярва в своя Повелител, да не се страхува нито от ощетяване, нито от угнетяване.
(14) 14. Сред нас има отдали се на Аллах [мюсюлмани], но сред нас има и отклонили се [неверници]. Онези, които са се отдали на Аллах те са избрали правия път.
(15) 15. А отклонилите се те са горивото за Джехеннем.”
(16) 16. И ако се бяха придържали към правия път, Ние щяхме да им дадем вода в изобилие,
(17) 17. за да ги изпитаме с това. А който се отдръпва от споменаването на своя Повелител, Той ще го въведе в тежко мъчение.
(18) 18. Местата за поклонение принадлежат на Аллах. И затова не зовете никой друг заедно с Аллах!
(19) 19. Когато рабът на Аллах [Мухаммед] се изправи и се помоли с дуа към Аллах, те едва не се струпаха около него на пълчища.
(20) 20. Кажи: “Зова единствено моя Повелител и никого не съдружавам с Него.”
(21) 21. Кажи: “Аз нито мога да ви навредя, нито да ви бъда от полза.”
(22) 22. Кажи: “Никой не може да ме защити от Аллах и не ще намеря убежище освен при Него.
(23) 23.[Аз ще получа спасение] само ако предавам на хората волята на Аллах и Негови послания. А които не се подчиняват на Аллах и на Неговия Пратеник, за тях е Огънят на Джехеннем., там ще пребивават вечно.”
(24) 24. Когато видят обещаното им, ще научат кой има по-слаби и по-малобройни помощници.
(25) 25. Кажи: “Не знам близо ли е това, което ви е обещано, или е сторил за него предел моят Повелител.
(26) 26. Знаещия съкровеното. Той на никого не разкрива Своите тайни,
(27) 27. освен на онзи пратеник, когото е избрал. И сторва Той пред него и зад него да има [меляикета] пазители,
(28) 28. за да знае, че са съобщили посланията на своя Повелител. Обгръща Той това, което е у тях, и пресмята всяко нещо.”